Защо?

*

Защо тъгата се изостря и продължава да боли?

Къде, по дяволите, ходи проклетото лечебно време?

Не помня откога е зима. Димят замаяни мъгли.

Надеждите мълчат студено като съкровища подземни.

И тази тежка самота във вечерите се стоварва,

премазва тънката мечта, която някакси покарва,

и бледо, стръкчето пълзи и по зелен корем се влачи,

и времето едва сълзи, и нищо силата не значи.

И сякаш вечно ще остане, инертна и непоклатима,

отпусната, във лед скована,

огромна неуютна зима.