И дори да се сгъна на осем…

 

Тодор Толев

И дори да се сгъна на осем,

и дори да изчезна –

изморен, посивял и износен,

с обичта безполезна,

все едно, изтървана трошица

най-случайно на пода,

без размаха и порив на птица

и статист в съпровода,

нежност крия, и още я имам –

колко?… като за двама,

топлината от слънцето взимам,

по възможност – голяма,

и понеже е зимен сезонът,

предвидливо ги пазя –

и нали сме в студената зона –

поне теб да предпазя…