движението продължава

на маргарита младенова

осветлението е наредено

тук сега се светва лампа

там винаги се пали огън

импулс топли мига

очите се присвиват

актьорите минават през стени

без линии и граници

се стига до прошката

до мъгливия бряг

на който чака бледа лодка

пътуването е самотно

не е страшно

бяло е като зимна приказка

като майчино мляко

като нажежена геометрия на страстите

и загрижена ръка

изниква от въздуха

зелена ябълка в дланта