Любовта е четвъртък

Любовта е нещо като четвъртък.

В Езикова гимназия – Пловдив едно момиче ме попита: „Вярвате ли в любовта?”

Аз отговорих – все едно да питате вярвам ли в четвъртъка.

И като го обмислих… Ами то е съвсем правилно!

Сигурни сме, че има четвъртък.

Съществува.

Понякога.

По принцип го има, а конкретно го има само от време на време, но къде стои, докато го няма – никой не знае.

И колкото и да искаш да е четвъртък, в сряда не може. И не става с напъване.

И не може да е четвъртък непрекъснато.

Ако днес не е, само след няколко дни ще стане.

Ще дойде и ще отмине – със сънищата, разсъмването, апетита на закуска, работата – защото е работен ден, дългия следобед, умората, почивката, съня и края.

Всичко си дойде на мястото. Любовта е четвъртък.

ПП На същата среща ме попитаха и “Кога разбрахте, че имате талант?”, “”Казвате, че пишете за нещата, които виждате, а пишете оптимистично. Как така?”, а също и “”Отвътре ли ви идва, или спазвате някакви правила?”

Почувствах болезнено, че съм губила време да рецитирам, вместо да разговарям с тези деца.