Снежен човек

 

Той е северен ледовит мъж.

И като гали – реже.

Ала като го приех веднъж –

ще си го имам. Нежен,

скрежът се стапя и от дъха.

Тънък, ледът се пука.

Той е студен заради страха.

Идва за малко тука.

Дава ми въздух кристално свеж.

Смее се и ме слуша.

Няма и помен дори от скреж.

Топъл е, щом се сгушим.

После се дръпва. Сърдит? Смутен?

И се държи далече.

Иска ли още да бъде с мен?

Или не иска вече?

Снежен човек, срамежлив и плах.

Леден. Студен. Обветрен.

Може ли толкоз да го е страх

мъж-планина, два метра!