Да тръгваме към София!

Направих ги вчера следобед, точно преди да тръгна за старозагорското представяне на “Перце от дим”.

Мина добре, хубаво, с приятели, после в къщи ядохме торта…

Събуждам се сутринта, и що да видя?

Тези двамата, приготвени, сложили шаловете, хванали се лапа за лапа, стоят и ме гледат.

- Вие къде така?

- Готови сме да отиваме в София!

- Какво ще правите там?!

- Ти снощи не ни взе в библиотеката, но не си мисли, че ще ни оставиш да те чакаме тук, а ти ще ходиш в София без нас. И ние искаме на премиера! И ние искаме в “Гринуич” в понеделник от 18,30! И ние искаме при децата!

- Че тук лошо ли ви е?

- Къде тука има деца? Ти тоя дългуч Иво за дете ли го мислиш!

И заекът с шала вика на другия заек:

- Няма какво да я питаме. Идвай да се напъхаме в раницата на точки и ще чакаме там.