Докато мисълта обиколи…

Докато мисълта обиколи

трънливата си нивичка от думи,

объркване започна да вали.

Крадливи страхове горяха гуми.

Издигнаха се пушек и мъгла

и тлеещи тревоги задимяха.

Несигурност със мирис на смола

пристъпи, а очите й сълзяха.

И мисълта, захапала юмрук,

припряно почна думите да къса.

Дори не ги избираше по звук,

а само да са пъргави и къси.

Останала без дъх ги подреди,

погрижи се удобно да си паснат.

Това, което мътно бе преди,

внезапно стана хубаво и ясно.

И вече се разбираше добре.

Подухна вятър вдъхновен и умен.

А мисълта поспря да събере

най-шарените ароматни думи.