Дар

 

Лекичко ми студенеят

босите крака,

и ми иде да се смея,

и приятно е така –

топло е, като за есен.

И ми влиза във сандала

хрускащо листо от кестен.

И се чувствам здрава. Цяла.

И съвсем не ме е страх

от студа и от мъглите.

И се радвам, че вървя,

и че си живея дните.

И че простите неща

се променят хармонично.

И приемам есента

като дар за мене лично.