Как внезапно

Тя е нежна и пищна.

Тя е топла и зряла.

Тя по дланите пише

на дървото примряло,

и листата къносва,

и на сватба ги кани.

Тя самата докосва

със къносани длани.

И от допира ласкав

плодовете узряват.

И очите й бляскат!

После се замъгляват,

и светът притъмнява,

ако тя помрачнее.

Топлината престава

да трепти и да грее.

Есента от любяща

става хладна. Студена.

Радостта й искряща

е в мъгли потопена.

И промяната стряска.

Иде ред да се страда.

Как внезапно и рязко

спрях и аз да съм млада…