Мека като капки дъжд

Мария

Руса като малък принц,

алена като лисица,

есента се настани

и потрепна със ресници.

Дъхава като смола,

сладка като сок от круша,

мека, пухкава мъгла

във краката й се сгуши.

И светът въздъхна цял

на листата от поклона -

нежен церемониал,

крехка облачна корона.

 

ТТ

Мека като капки дъжд

и бъбрива като баба,

върху рижа купа ръж,

с лютеница върху хляба,

есента се смее с глас

посред веселата врява,

ето, смея се и аз,

тичам, топлината сгрява,

а в прозирната мъгла,

лека като дъх на бебе,

вярвам – ти не би могла

да забравиш, че съм с тебе.