Толкова съм уморена

 

Толкова съм уморена

да съм весела и умна.

Боядисани в червено,

вън листата капят шумно.

Тропат грапави прашинки

и се трупат по предметите.

Дразнещи като настинка,

лампите жужат и светят.

Нищо вкъщи не намирам

и от всичко се напрягам.

Дрехите ми се допират.

Даже въздухът ми стяга.

Но ще заличи полека

тази дразнеща умора

къщата ми – тиха, мека,

с кротки вещи, с топли хора.