Мракът

Когато стана малка стара баба,

и вече нищо-нищичко не помня,

за паметта ми, рехава и слаба,

най-дребните неща ще са огромни.

Ще се обаждат всякакви болежки

в разходките – от ден на ден по-къси.

Дори и името ще ми е тежко.

Ще се загубвам даже във дома си.

Ще ме събори първата настинка.

Снежинка щом ме блъсне, ще залитна –

безвредна, безобидна животинка,

старица, като бебе беззащитна.

Тогава ти ела, детенце мило,

поскарай ми се, аз ще те послушам.

Ти ще се стреснеш – как съм се смалила.

Във погледа ти малко ще се сгуша.

А после пак ще хукнеш по задачи.

Яката ти до входа ще оправя.

И после сигурно ще си поплача.

И после името ти ще забравя.