Три пъти ура за септември

 

*

И навреме, и внезапно,

пак септември се прибира.

Счупва орех. Грозде хапва.

Две къпини си намира.

И къпината го драсва

с нокът. Клонка се прекършва.

Изведнъж нощта пораства.

Лятото дими и свършва.

Духва вятър и отнася

сенки на листа и птици.

Руси паяци от пясък

в ъглите плетат терлици.

 

*

Червени шипки. Мед и прах.

Одърпани, смутени хора.

И вятър, който буди страх.

И къщи, бледи от умора.

Прозорци с поглед затъмнен.

Метален мирис на тревога.

Студена сутрин. Топъл ден.

Тъга – не остра и не много.

Изпити есенни жени,

оси и плодове измити.

Сезонът днес ще се смени -

клюкарстват за това врабците.

 

*

След минути есента

идва и започва.

Дъжд и щъркели, листа -

като пролет точно,

само че в обратен ред -

ползвани, разбити,

стари, подлепени с мед

мокри реквизити.