Песня про зайцев

В тъмносиния лес с трепетлики плашливи

със листа шумоли омагьосан дъбът.

Нощем билки косят зайците работливи

и вълшебнически думи под мустак редят:

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!

Все ни е едно дебне ли ни враг!

Трудим се в захлас в най-ужасен час

и вълшебните билки търсим пак.

А дъбът страховит нещо шепне в мъглата.

Странни сенки димят над зловещи блата.

Зайчетата косят тръните и тревата,

плашат се и все по-бързо пеят песента:

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!

Твърдо вярваме в древната мълва:

всеки става смел щом коси умел

в най-ужасен час тайната трева.

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!

Всеки става смел, храбър като лъв!

Този подвиг наш дава ни кураж –

щом косим трева даже в час такъв.