Ваканция

Няма да ми пътеписне,

даже ако сто години

си разказвам и описвам

алените тежки дини,

вкусното месо, водата,

хляба, ниските маслини,

музиката, тишината,

жегата, която мина,

щастието и морето,

бистро, светло и прозрачно -

място за живот, където

красотата нещо значи,

и босилека, и чая,

и смокините, които

още от далеч ухаят.

Близкото небе. Звездите.

Лозето. Земята мека.

Как дъждът прахта целува.

Как спокойно и полека

може да се съществува.