Усетих всичко

 

Усетих всичко. Аз бях там,

когато то се случи.

Един човек стоеше сам,

самичък като куче.

И куче след това дойде,

самотно по човешки.

Човекът беше пременен

с прилични чисти дрешки.

А кучето – дръгливо псе,

с разръфани ушета.

Но той във скута си го взе.

Почти замърка псето.

Изядоха един геврек

на равни половини.

И кучето като човек

полегна да почине.

И умореният човек

отиде да работи.

Но вече беше странно лек,

по-мек дори от коте.

Каква минута – като плод

в дланта му кротко капна.

Най-сладкото в един живот –

с приятел да похапнеш.