Уважаемо лято!

Наглеждай си комарите,

че вършат безобразия.

Отглеждаш тия твари

като говеда в Азия.

Нахални, тъпи, тлъсти!

По босичките лапи,

по пръстите, под пръстена

се пъхат да ме хапят.

Не искам да изреждам…

следите всичко казват.

Виж вече как изглеждам!

И ти не ги наказваш!

Заради тебе, лято,

обидих януари.

Не помниш ли, когато

във времената стари

те чаках и мечтаех

отново да се видим?

Тогава ти нехаеше.

Сега – дъжд ти се свиди.

Нощта – безсънна, жегава.

Навсякъде сърби ме.

Комар. Преследвам него,

но той от твое име

безчинствата си върши

и кръвното ми вдига.

С един замах ще свърши.

С която искаш книга.

От нещо много дребно

любови се разтурят.

Ти, лято, си вълшебно,

но имаш и кусури.

Това е изпитание

за дружбата ни стара.

Виж, обърни внимание,

защото ще се скараме!