Щастие

Недоказуемо щастлив,

вървиш.

И само ти си знаеш,

че точно в този миг си жив,

че мокрият цимент ухае,

че русото момиче спря,

изтръска клечка от сандала,

и за секунда ти замря

щом зърна линията бяла

на кръста й, златист, кафяв,

със лекичка следа от бански.

И колко си добре, и здрав,

и дишаш просто великански,

и бързаш ей така, без цел,

от радостта да стъпваш бързо,

и се усмихваш, чист и смел,

със всички смели хора свързан,

щастлив, усмихнат и велик,

свободен, със сърце открито.

Един прекрасен, светъл миг

те озарява. И отлита.