И ще дойде полека

Мария

Вали дъжд на парцали,

вали дъжд на откоси,

и водата ме гали

между пръстите боси,

между пръстите пясък

и във чехлите тиня,

и каквото донася

този дъжд – ще отмине,

ще отмине небето,

смешно мокрият юли -

като нещо, което

мимоходом сме чули.

ТТ

И ще дойде полека

топла есенна пара,

и мъглицата мека

като дъх на попара,

и ще вейнат вихрушки,

ще простине морето,

дим от печени чушки

ще просмуква прането,

и денят ще се сгуши

като баба на сянка,

ти плетеш, аз пък пуша –

ние, вечните двамка…