МЕЖДУРЕДИЯ
Толкова много ненаписани,
неказани думи –
неизмислени отлитнаха
като бели облаци
върху гърлото на вулкан.
Толкова тихи нощи,
в които чакам песента на щурци
да смени твоето дихание,
или моето –
оголеният връх на Витоша.
Само телевизионната кула
стърчи – като гвоздей,
забит в нащърбената дъска
на нечий стар покрив –
без керемиди, без къща, без души.
Върволицата от коли
още е замръзнала върху
тънкия конец на моста –
между мен и теб
треви и дървета
Между мен и теб –
цяла Вселена от
скрити измерения,
които няма да открием –
затрупаният мост срещу прозореца
Толкова много ненаписани,
неказани думи;
неизмислени отлитнаха
толкова много тишина –
като пояс, който
улавя песента на щурците
и връща празния мрак на нощта –
птица в прозореца.
Тихо бродя в съня ти.
Тихо бродиш в съня ми.
Събуждам се
и виждам лицето ти в огледалото.
Усмихвам се –
ти връщаш усмивката ми.
Не искам да гледам
в огледалото;
не искам да се обърна.
Ти си навсякъде –
във всеки жест на ръката ми;
във всяка тежка стъпка
и всяко изскърцване на врата,
която остава зад гърба ми.
Ти си навсякъде.
Само в мен
няма нищо.
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Дневник на читателя
Не знам дали този блог ще прилича на тетрадката с дебели корици от детството ми, но пак мама е причина той да се осъществи... ...more
- Габриела Цанева's profile
- 10 followers

