МЕЖДУРЕДИЯ

Толкова много ненаписани,

неказани думи –
неизмислени отлитнаха
като бели облаци
върху гърлото на вулкан.

Толкова тихи нощи,
в които чакам песента на щурци
да смени твоето дихание,
или моето –
оголеният връх на Витоша.

Само телевизионната кула
стърчи – като гвоздей,
забит в нащърбената дъска
на нечий стар покрив –
без керемиди, без къща, без души.

Върволицата от коли
още е замръзнала върху
тънкия конец на моста –
между мен и теб
треви и дървета

Между мен и теб –
цяла Вселена от
скрити измерения,
които няма да открием –
затрупаният мост срещу прозореца

Толкова много ненаписани,
неказани думи;
неизмислени отлитнаха

толкова много тишина –
като пояс, който
улавя песента на щурците
и връща празния мрак на нощта –
птица в прозореца.

Тихо бродя в съня ти.
Тихо бродиш в съня ми.
Събуждам се
и виждам лицето ти в огледалото.
Усмихвам се –
ти връщаш усмивката ми.

Не искам да гледам
в огледалото;
не искам да се обърна.

Ти си навсякъде –
във всеки жест на ръката ми;
във всяка тежка стъпка
и всяко изскърцване на врата,
която остава зад гърба ми.

Ти си навсякъде.
Само в мен
няма нищо.

Габриела Цанева / Gabriela Zaneva


 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on September 20, 2026 14:13
No comments have been added yet.


Дневник на читателя

Габриела Цанева
Когато бях дете имах "Читателски дневник", беше задължителен. Обичах да чета и пишех за всички прочетени книги. Един ден намерих рисунка върху празния лист, който чакаше да бъде запълнен с мислите ми ...more
Follow Габриела Цанева's blog with rss.