Дъждът на мене чака!
На мене чака сушата!
Светулки пушат в мрака.
Калинки бъбрят сгушени.
Рояк врабчета – целите
подхвърчат от вълнение:
- Нали ще ни заселите
в добро стихотворение?
- Там, вижте, да е весело…
Да има и заглавие… -
котаците унесени
бълнуват от тщеславие.
За нас – да бъде ярко! -
изискват пеперудите. -
Очакваме, другарко,
добре да се потрудите!
Природни феномени,
бозайници, инсекти
се трупат покрай мене
с надежди и проекти.
Не книга, а гъмжилище
сега се очертава.
На бръмбари е жилище
поезия такава!
Published on July 10, 2012 21:37