Комшийки, порно и скандали
Около два след обяд взех да се забавлявам. Здраво ме наредихаколегите. Не, няма да рева, ще се смея. То без друго и смешно. Ще се оправятнещата, всичко ще си влезе в релси, а това някой ден ще го диктувам намемоариста си. Разбира се, първо трябва да стана първа дама на планетата, дотогава ще си гледам работата, но преди и нея да започна, трябва да свършицялата тази трагикомедия.
Скоро смених офис. В този периметър ми се струва, че смелипсваща ниша.
Момичетата ми на път, потят се в спорове с адвокати, убеждаватклиенти, правят си техните магии. Добри сме, целият екип, в търговията снедвижими имоти. Дори обаче и ние се парим. Ето и в случая, номера не бешенарочен, с тези колеги не се конкурираме. Казаха си ми най-приятелски къде могада намеря офис. И те не знаели, до скоро тук е имало импресарска къща запорнофилми.
Та тези ми културтрегери, нещо сгазили лука, меко казано,горе – долу почти нищо в дейността им не било законно. Разкарали ги разбира се,но обявите им още по вестниците. Заредени с креатив и трудолюбие хубавици имачовци тропат през петнадесет – двадесет минути. Заключих, скочих до близкатакнижарница, взех един кадастрон и написах с флумастер:
„Тук е агенция за недвижими имоти, а не импресарска къща”.
Кой да го чете? Пак тропане, тропане.
Пердето ми падна когато влезе учителката ми по математика отначалните класове, всъщност не точно тя, но на нея прилича и се оказа същоучителка по математика, вече пред пенсия. Пита ме като разбира, мога ли да йпомогна да открие тези които търся. Интонацията й учтива, делова, интелигентна.Извинявам се, че не мога.
Заключвам вратата, мия си лицето, от толкова време не съм сеизчервявала.
Мия си лицето и започвам да се кикотя.
Хич, няма да питам сина си как е открил този ми стационарентелефон и защо гласа му прозвуча малко странно като каза: „Мамооо!”, може и даси въобразявам. Много ми дойде за днес с тази учителка по математика, ама защотолкова си приличат.
Тропа се пак по вратата, отключвам я, може и да е клиент.Нахлува мощен корем, навлажнени от секреция буйни мустаци, миризма на бира,ризата е неспособна да прибере напълно под себе си, огромната маса, мас и космистърчат между копчетата, крачетата му къси, трябва да наближава петдесет, позагара му личи, че е работлив човек, познаващ полето, лицето му на грижовенсъпруг и баща, малко е притеснен, всъщност много е притеснен, ами като сепритеснява, защо по дяволите, опитва. Не, не е мой клиент, и той запорно-звезда се гласи.
Слагам си очилата за да съм по секси, допирам писалката доустните и му се подсмихвам, както си знам, все пак и аз работя с хора. Казвамму да се съблече. Морави петна избиват по лицето му, вдигнал е кръвно, а аз мусе усмихвам и го гледам ли гледам любопитно. Подканям го, къде е тръгнал такъв.Разкопчава ризата. Ама растителност, ама чудо. Зрелището наистина си заслужава.Има и татуирани на рамото разкривени букви. Май име на гадже или на футболенотбор, може и марка трактор, не могат добре да се разчетат, толкова зле санаправени, а и още косми изглежда след това изникнали. Панталона му така се есвлякъл под шкембето, че по-скоро го задържа, отколкото го смъква, а аз гоподканям. Остава по червени боксерки на пеперуди. Казвам му да се качи намасата, а след това: „достатъчно”, бъркам в чантата и му давам петдесетачка.
-Тук е агенция за недвижими имоти, не импресарска къща, атова беше за стриптийза.
Пребледнява, почернява. Мята мълнии, а в същото времеизглежда виновно. Облича се набързо и изчезва навън. Не посегна към парите. Е,честно си ги спечели, давах му ги. Сигурно се отказа от кариерата на порно звездаи се прибира сега към дома си. Малко го съжалих. Какво ли не си мечтае единобикновен човек при криза на възрастта, а някои си остават хлапаци коитопосягат към мечтите си, дори към тези които, ако се сбъднат е възможно да разбиятвсички останали. Ама какво шкембе и каква растителност…И червени боксерки напеперудки.
Тропа се на вратата. Влизат тийнейджърки. Изсъсках: „личнитеви карти, полицейско разследване” и се изнесоха като дим. Тропа се пак.Влиза…комшийката ми. Има подрастващи синове, има стабилен съпруг, в никакъвслучай не е материално затруднена. Гледа ме объркано, не знам как я гледам аз.Усмихвам й се, соча й канапето, сяда крак върху крак, доста открива, по бельотой личи, че се е подготвяла.
-Аз…такова -опитва се нещо да каже. Тази реплика си е направоза филм.
-Филмите нали са само за чужбина? – пита, а после заравя вдлани лице – Съжалявам! Не мога така, искаше ми се да съм анонимна, никой да неме познава! Не мога!
Голяма змия беше. Надменна, злорада, нарече преди месеци синами наркоман, че имал дълга коса и носил обица, на няколко пъти вдига скандал заизхвърлени кори от плодове пред вратата й, които тъй и не видях. Подиграва се,че нямам мъж.
„Защо ти е, бизнес дамите, сами сте си мъже.”
Не, че е далеч от истината, относно мен, но интонацията,никак, никак не ми харесва. Сега ми падна. Хленчи.
-Не мога пред познат. Разбираш ли, не мога.
-Добре – утешавам я. – Няма проблем.
-Моля те, моля те, заклевам те, никой да не научи.
Разбира се, че няма. Жал ми е. Хвръкна като тапа навън. Вследващите дни все като ме види все навежда глава. Минаха месеци. За нея никойне разбра, но на мен взе да ми се носи славата, че съм се занимавала с порнопродукции.
