Дъжд през април

Не беше същото мястото.
Под него други тунели, прочели повече новини,
по-привързани към смъртта,
но за кратък момент пак невидими.
Не беше същата спирка, но ти спираше
същия дъх, същата притеснителност,
дъвчеща кардамон, с малко повече
тежест във ханша, все още замаяна
като птица в машина на времето.
Не беше същият път, който измина,
нито бяха особено чисти над него
само привидно нагласените облаци.
Други бяха главите, познати, наведени,
но подканващо светеха в тъмното
изправените ти рамене.
Не беше същото мястото,
но и същото никога не е било някъде другаде,
освен в този дъжд.