Мравки

Денят кръжи, навлечен със прозрения,

над тишината на гората.

Потъваш в почвата, а вятърът

понася бръмбара към коронясване.

Гъсеница в окопа пред бръшляните

командва строя от студени облаци.

Чорапите помазани, а после 

камшици от трева, див лук.

Подмишниците приютяват влагата

на бъдещия май, затворен с цип.

Страхът изпраща точен GPS сигнал

към непонятността на сенките, 

а билката, лютивата разкошност на зеленото,

която сдъвка, може и да е отровна.

В пресечената слюнка в гърлото – 

две мъртви мравки, носещи стихотворение.