ПИРАТСКА МИ РАБОТА

Аз съм традиционалист.

Когато преди много години се очерта перспективата да работя на компютър, възкликнах: “Това никога няма да го науча!”.

Днес не мога да си представя завръщане към някогашното писане на машина, замазване на грешките с белило, лепене на хартиени ивички върху коригирания текст и прочие примитивни импровизации.

По същия начин когато преди две-три години видях електронна книга, заявих, че никога няма да заменя с нея добрата стара хартиена книга. И до известна степен е така. Хартиената книга продължава да бъде моя първа и най-топла любов.

Но човек никога не бива да се зарича. Подариха ми Киндъл. (Как стана и защо никога не съм получавал по-скъп за сърцето подарък – това е отделна история.) Открих главното удобство на тази машинка – че мога винаги да нося със себе си цял куфар книги, готови за четене.

Оставаше да я запълня.

И без колебание се заех с пиратство. Няма да навлизам в конкретика, но от наши и руски сайтове изтеглих куп книги, които бих искал да са ми под ръка докато чакам по автобусните спирки. А днес добри хора ми подхвърлиха дванайсетте тома с наследството на Толкин.

Благодарен съм им.

Сега осъзнавам колко правилна е позицията ми да не възразявам, когато видя свое произведение или превод в пиратските сайтове. В огромното море на световната култура е така – даваш и взимаш.

Знам, че се нареждам в редиците на пиратите. Знам за акта-макта и тъй нататък. Но според мен всякакви опити да се спре лавината са обречени. Поне докато не издадат световен закон пиратите да се бесят на фок-мачтата без съд и присъда.

А дотогава имат от мен едно Йо-хо-хо!