Колко скромно…

Колко скромно, тихо, трепетликово

преминават облаците. Долу

преминават мравките. Реката

преминава покрай бреговете си.

Преминава пътя си кръвта

в кръгове замислени, и тялото,

в сън, във сянка, заедно с планетата

криволичи помежду звездите.

Колко скромно, тихо, трепетликово,

незабележимо пътешествие…