ЗА РЕНИ ВАСЕВА, АНГЕЛИТЕ И ДЕМОНИТЕ

В литературата понякога се появяват книги, които не саморазказват история, а отварят врата към друг порядък на света, към оновапространство, в което земното и отвъдното се докосват, в което човешкото ибожественото  разговарят на един език.„Ангелът Рафаил“ е именно такава книга.

Още първите страници ни въвеждат в свят, където ангелътне стои на недосегаема висота, а се спуска в калта на селския пущинак, мокрикрилете си в треволяка и се колебае като всеки човек, изправен пред избор. Рафаилне е небесен гост, нито пратеник, а свидетел на човешката болка, който не можеда остане безучастен; същество от светлина, което усеща тежестта на земята иземните избори. В напрежението между небесно и земно, между чудо и ежедневно,се ражда особеният поетичен ритъм на поредния пространен разказ на Рени Васева заистински, живи хора и за гранични, отвъдни същества, който трудно може данамери своя точен литературен жанр.

Авторката вплита в това сказание богаткултурно-митологичен пласт – канонични и апокрифни евангелия, богомилскилегенди, фолклорни фигури, при-казни герои от детството. Този синтез не е декоративен;той задава философската рамка на книгата: дуалистичният свят, в който светлинаи мрак сътворяват човека едновременно; свят, в който спасението може да дойдечрез вяра, но и чрез познание и стремеж.

Послесловът ясно показва, че историята, която се развивав своята виталност и пространност пред читателя живее в пространството междуканон и апокриф, между мит и история, между фолклор и богословие. Това е книга,която преподрежда духовни пластове, за да изведе човешкото в божественото ибожественото в човешкото.

Силно е авторовото решение да върне човешкото лице насакралните фигури. И не се поколебава да започне с образа на Исус. Като гоправи герой, но не основен, на своя разказ, тя скъсява и размива дистанциятамежду читателя и библейските персонажи, като ги прави живи, уязвими,противоречиви и затова – истински. Особено силно присъства женският глас.Тихият, но устойчив глас, който историята на последните две хилядолетия,доминирана от мъжкото начало в християнската догма често е заглушавала.

Интерпретацията на образа на Мария Магдалена не катогрешница, а като извор и преносител на сакрално познание, за която авторкатаговори в послеслова, намира своя отзвук и в женските образи от романа: жената –пазител на тайно знание, избавител от болката, личност, в която божественото сепроявява в най-живата си, ярка форма. По този начин авторката поставя подвъпрос множество наложени представи. В тази плоскост можем да разгледаме идуализма като философска рамка на повествованието.

Присъствието на отгласа от богомилските легенди идуалистичната идея за света, сътворен едновременно от бога и дявола, задава новпрофил и нова среда, в която намират място не само героите на Рени Васева, а иние.

Но може би най-голямото достойнство на книгата трябва датърсим в реабилитирането на фолклора като живо наследство, което трябва данамери мястото си в съвременното обществено съзнание. Не като суеверие иритуална практика, а като познание за народопсихологията, творческия потенциали философския отговор на въпросите за сътворението, доброто и злото, за смисълана живота и страданието. Вещици, таласъми, вампири – те дишат нашия въздух,живеят в нашия свят – те са нашата културна памет и идентичност, отзвук отгласовете на детството.

С „Ангелът Рафаил, както и с „Историите на Вартоломей“по-рано през годините, Рени Васева възкресява българската митологична традиция,вплитайки я в универсален духовен разказ.

Винаги ме е очаровал нейният език. Богат! В поезията си,а още повече в прозата, тя използва думи от цялата палитра и дълбочина нанародното слово и високата литература. В тях ще намерим думи, които смеизгубили през годините. Архаични изрази почти променят стандарта на граматичнияизказ, но Рени Васева никога не прекрачва границата, не отива в сферата наопростачването на литературата; никога не допуска в своите текстове езика наулицата, на маргинализираните общности или неустановени диалектни форми.

В заключение ще кажа, че в „Ангелът Рафаил“ над всичкостои една основна ценност, която авторката ясно заявява: съгласието,помирението – въплътени в способността да видим светлината в мрака и мрака всветлината, без да отричаме нито едното, нито другото. Тук основният конфликтне е между светове и хора, а между вътрешната ни същност и потребността дабъдем част от общност, която очаква от нас друго. Така „Ангелът Рафаил“ може дасе разглежда като морална притча за човешката сила и отговорност, за крехкосттана доброто, за възможността за избор и спасение, пречупена през призмата нанародната митология и християнския разказ за света. Това е книга за светлата итъмната земя, за светлата и тъмната страна в човешката душа, за пътищата междутях и за онзи миг, в който правим своя избор. И в този избор се криенай-голямото чудо и най-дълбокото познание.

Габриела Цанева, издател и редактор