Дъждът да дойде

 

Земята, сбита и корава,

е непроизносима дума,

в която зъбите си чупят,

охлузват носове къртиците.

Пръстта е само от съгласни,

от камъчета, мъх и пясък.

На сухо въздухът преглъща

и всичко живо пожълтява -

полето смуче от тревата

през корените изтощени.

Полето скърца и се пука,

пукнатини – ръка дълбоки,

земята чака да посегнеш

и пръстите ще ти захапе.

Дъждът да дойде!

Сочни гласни

ще напоят пръстта. Ще тръгнат

със хълцане, със глас, с въздишки,

със дълги музикални думи

растенията, напоени,

с корони от вода в косите.

Земята живото привлича,

и го приема и поглъща.

Дъждовната вода е жертва.

Попива и ни изпреварва,

отива преди нас на срещата,

където все ще ни дочакат.

*