ЗА „ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ“ НА ИЛИЯНА КРЪСТЕВА

ЗА ЕЗИКА ИПОСЛАНИЯТА В СТИХОСБИРКАТА „ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ“ НА ИЛИЯНА КРЪСТЕВА

 

ИлиянаКръстева е автор, който става все по-различим и е вече добре познат на четящатааудитория и като поет, и като белетрист, а наскоро видяхме и нейниаудио-дигитални и визуални поетични интерпретации.

Оригиналентворец с широк спектър от интереси и търсения, тя умее да достига и отвъдхоризонта на вдъхновението, до корена на познанието, като провокира читателя,за да го тласне към изследване на собствените граници.

„Дискордия иконкордия“ е втората й поетична книга, която е реализирана като електронно ипечатно издание (изд. gabriell-e-lit, С., 2025)само година след дебютната й стихосбирка „На рамо със залеза“ (изд. „Рива“, С.,2023)

Нейниятпоетичен стил не може да се сгреши – уникален, дори с графичното си отразяване,до болка образен, метафорично-съзерцателен, философско-богословски, нагнетенсъс съвременно съдържание и митологични персонажи, богат, колоритен и отвъдвсякакви сравнения и пози.

Преди дапристъпя към настоящия прочит на стихосбирката „Дискордия и конкордия“ ще кажа,че този текст няма за цел нито да бъде изчерпателен, нито да прави дисекция на цялостнотопроизведение или на отделните стихотворения, нито да анализира и поставя авторав контекста на литературния климат у нас, или да прави паралел между роднаталитература и тази, извън географското ни очертание.

Бих искаласамо да нахвърлям някои мисли, които успях да уловя докато четох книгата – каточитател, а след това като редактор и издател.

Първото,което поразява, е многодумието – но не като словесно разхищение и„празнодумие“, а като богатство на речта. Многодумието на човек, който познаваи борави виртуозно с лексиката, за да отваря скрити пространства пред читателя,да го въздига и води към извора на произхода, към основата на разбирането за битие, за пространство, за смисъл исъществуване. Думите – знаци на онова, което стои отвъд ежедневното общуванеизбликват като гейзер, като вулкан…

Различните езиковипластове на стихосбирката включват както философска лексика,така и афористични изрази. Редуването и противопоставянето на  абстрактни понятия с разговорна лексикаи природни елементи придава на повествованието едновременно метафизична тежести житейска простота, почерпена от непосредствения опит или народната мъдрост.Това поставя в диалог философията и богословието с ежедневно-битийното.

Правятвпечатление и немалкото интертекстуални включвания, които разширяват контекстаи превръщат стихосбирката в пъстър културен колаж.

Още със заглавието,„Дискордия и конкордия“, авторът внушава конфликт и равновесие. Не самоетимологията на думите навежда към това, но и тяхното единно разглеждане иприсъствие, защото именно с единство на разрушението и съзиданието можем дапостигнем равновесието.

И все пак,тук главните персонажи не са стихиите, приели образа на богините на раздора(Дискордия) и хармонията (Конкордия); не стихиите са и движещите сили; те не саи обяснението, нито смисъла и отговора. Те дават само смисловото поле ипоетичния контекст, насочват погледа към вътрешните противоречия, къмекзистенциалната стратиграфия на личността, но и към нейния присъщ дуализъм.

Бихмеказали, че противопоставянето по оста на противоположностите е основната темана стихосбирката – борбата между светлина и мрак, любов и самота, свобода иограничения – изведена до универсалното „добро-зло“. Но тук щенамерим и стремеж към постигане на вътрешен мир и личностно просветление. Товани води и към идеята за любовта  като космическа сила и божествена искра,която търси сливане и възкресение. И така, още със заглавието Илияна Кръстева поставя в диалог два противоположни принципа– раздор и съгласие; разпад и хармонично съзидание. Така тя задава рамката нацялата стихосбирка като изследване на двойствеността. Именно в това напрежениесе ражда смисълът и красотата на стиховете. Една класическа поетична стратегия– чрез контраста да се изостри усещането за драматизма на човешкото битие.

 „Дискордия и конкордия“ може да се чете и катоформула за живота – той винаги е напрежение между хаос и ред, между разрушениеи съзидание, между ново и старо. В този философски пласт можем да намерим намеки за диалектическото развитие като път към съвършенство, при който, за да дойденовото, старото трябва да бъде разрушено.

Можем ли дакажем, че заглавието е огледалото, в което съдържанието се оглежда?

Ако приемемдвойствеността като основен мотив ще видим, че стихотворенията, които градяттъканта на стихосбирката показват напрежението между хаос и хармония, но те саи мост между противоположностите. Всяка история, всеки въпрос, всяка тема можеда се разглежда като движение между тези два полюса – от раздор към съгласие,от затвор към свобода, от самота към любов. Това прави заглавието не само тематично,а по-скоро структурно, защото то именно е ключът към композицията. Но то изграждаи философската рамка, като поставя книгата в традицията на големите метафизичнитърсения и прави опит да даде отговор на въпроса „какво е човешкото битие“ –непрекъснато колебание между разрушителни и съзидателни сили.

„Дискордия иконкордия“ – не като битка/контраст между богини-символи, а като същности идвижеща сила става концептуален център на стихосбирката, който задава нейнотокомпозиционно, смислово и емоционално значение. Така заглавието е не самоконтрастна формула, а синтез на поетическата философия на стихосбирката.

То отразява инейния вътрешен ритъм – движение между противоположности, които не сеунищожават взаимно, а създават смисъл чрез напрежението си. В този смисъл то еогледало на същността на книгата: човешкото битие като вечна игра между хаос ихармония.

 

Некаразгледаме фрагмент от стихосбирката в контекста на казаното по-горе.

Ще се спрана двойката стихотворения „Влюбени“ и „Вместилище“ (композиционно разположени вначалото на стихосбирката, едно до друго – те са и въпрос и отговор, и причинаи следствие).

Във „Влюбени“прави впечатление космическата метафорика – орбити, еклиптики, протуберанси:любовта е представена като астрономическо явление, което взривява нощта ипревръща интимното в универсално. Много мощен е образът „квадратите насамотата“, който е сцена на действието:

Препънатиедин към друг вървим

в квадратитена самотата.

Но туквиждаме и противоречието между реалност и представа:

Чертаемкръгове за срещите ни невъзможни,

несъвместимисъс живота пърформанси.

Срещите са„несъвместими със живота“, но именно в това несъвместимо пространство се раждаистинската близост.

ЛирическиятАз е източникът на екзистенциална смелост – „не се страхувай“ – този ключов зовпревръща любовта в акт на бунт срещу социалната норма, срещу миманса (катоподражание), срещу самата реалност:

Не сестрахувай, няма как незабелязани

да бъдем,тъй устремно отречени от очевидците

За да седостигне до финала – едно почти мистично сливане „единосъщностно –неразделими“, което напомня за богословския език на Троицата, но пренесен вплоскостта на човешката любов:

Така,уравновесени, но съвършено незавършени

се сливамеединосъщностно – неразделими.

Във „Вместилище“намираме душата като затворник – образът на слънцето зад решетки е силенконтрапункт на предишния космически размах:

Душата ми еслънце зад решетките на земното и

с дявола себори от мрака на затвора да излезе.

Туксветлината е ограничена, но не унищожена. И отново се разразява бунтът срещу кодекситеи нормите – отказът да лирическия Аз да се вмести в „измислените правила“ е актна духовна свобода, който, макар и наказан дава своята енергия и посока заразмисъл и решения. Защото вътрешната полемика трябва да намери свояотговор. 

Виновна сидуша наказана! Виновна си, че искаше

да светиш…

Тук богословско-християнскаталексика води до един по-стар, основополагащ мит – мита за Прометей, наказан вдревногръцката митология заради дързостта си да даде огъня (светлината) напростосмъртните. Така духовността, изразена чрез светлина преминава границитена религиите и времето, за да се превърне в общочовешка, надвременна категория.

Финалът еутвърждаващ – душата ще се проявява отново и отново – в сълза, в глас, в мирисна цвете – едно поетично доказателство за вечността.

Аз сътворенасъм Божествена. В мен света се вмества.

Безсмъртнасъм и няма сила, която да отнеме този дар

от Бог засмисъла на битието. Отново ще възкръсвам в

сълзаотронена, в гласа на вятъра и мириса на цвете.

Като обобщение ще кажа, че и в дветестихотворения основната тема е борбата за свобода и безсмъртие. И в двататекста има усещане за изгнание (низвергнати, затворени), но и за трансценденция– излизане отвъд ограниченията на реалността, което утвърждава идеята, чеистинската същност на човека и света около него е вечна и неунищожима.

Езикът еедновременно бароково богат, с натрупване на образи, и съзнателно строг, безизлишества, което поетесата постига с афористични конструкции.

Ако очертаемтипологията на метафорите ще видим как всяка група служи на общата идея за същностнотонапрежение между хаос и хармония.

Можем да ги структурирамев няколко категории – напр. „космически метафори“, като орбити, протуберанси,Млечен път, спирала на времето, гравитация. Те превръщат личното преживяване(любов, болка, търсене) в универсално. Космосът е символ на безкрайност ибезсмъртие, но и на хаос, за да покажат мащаба на човешките чувства, койтонадхвърля земното – и така превръщат любовта и душата в космически сили. Лесноще отграничим „природните метафори“ – глухарче, пламък, сняг, буревестник,ябълка, къпина – тези конкретни думи-обозначения на ежедневни предмети отприродата връщат съзнанието към сетивното, почти детски непосредственото начало,като превръщат именно природата в мост между човека и вечността. Така служаткато контрапункт на космическите образи – показват, че хармонията може да сенамери и в малките, земни неща.

Тези две стихотворения, както и цялата стихосбирка изобилства и с религиозни и митологични метафори. Тяхнотофункционално значение е да покажат, че дискордията и конкордията са не самолични, но и колективни, цивилизационни теми.

Ролята им еполемична. От една страна, те представят авторовата гледна точна към света,като вплитат личното в културната памет, като му придават плътност иуниверсалност. От друга страна, предлагат един надвременен, мултикултуренпрочит на ежедневната ни битка за щастие и самоопределение, за стремеж къмидентичност и свобода, за опита ни да проникнем отвъд очевидното, за опита нида постигнем вечната, универсална истинска истинност. В този смисъл те саавторовият зов за съпричастност и полет към откровение, те са и израз на високаи разностранна култура и способност за интердисциплинарно мислене и подход къмтърсене на абослюта.

В духа нарелигиозно-митологичните метафори, в стихосбирката намираме и множество философскии логически метафори – квадрати, кръгове, параболи, меридиани, шахматни пешки.Като придават на поезията геометрична точност и рационалност, те същевременноразкриват и абсурдността на човешките правила и норми, за да подскажат отновоза напрежението между ред и хаос – геометрията е символ на конкордия, но честосе разпада в дискордия.

Един малъкщрих, който показва как се изгражда диалога между космоса и затвора, междусвободата на любовта и ограниченията на земното битие.

Метафорите встихосбирката са структурният механизъм, който изгражда пространството навъзприятията и сцената на действието. Така, космическите и природните образиразширяват мащаба, като позволяват на читателя да се вглежда в същината нанещата – от стръкче трева до необятността на вселената.

Накратко, използванетона метафори като елементи на езика е структурната опора, която превръща личнотов универсално, а поетичната техника създава напрежение между хаос и хармония, междумрак и светлина – не само в тематичния подбор и развитие, но и в самия звукопис.

В заключениеще кажа, че Илияна Кръстева е личност, добре познаваща философските иестетически полета на античността и на християнската култура и идентичност. Тяумее да борави с понятия и категории, които обобщават и насочват към определивъзгледи и отговори. Може да не сме съгласни с нейните пътеки и откровения, ноне може да не видим тяхната красота и изящна логичност.

Горещопрепоръчвам стихосбирката „Дискордия и конкордия“ на Илияна Кръстева на Читателя,който обича красотата на езика, търси смисъла на битието и е готов да тръгне потрънни пътеки, за да стигне до космическите бездни и простори, за да намерисобствените си дълбини и безпределност.

 

д-р ГабриелаЦанева, издател