В ШУМА НА ДЕЛНИКА

В шума на делника потъвам - 

като в облак

и плувам в облачна мъгла.

Как капките остават капки,

а не река?

В шума на делника отронвам -

лист след лист

окапалите уморени мисли.

Как листите остават листи,

а не корона?

В шума на делника се взирам.

Не намирам опорна точка, лост,

с които да отговоря на въпроса -

как хората престават да са хора

и стават на тълпа.