Коледно писмо до теб
Здравей, непознат,
Защо ти пиша ли? Защото идва Коледа и защото поКоледа казват, че мечтите се сбъдват. Сигурна съм, че и ти имаш много мечти,сигурна съм, че вечер заспиваш, сгушен под завивките, представяйки си как те сесбъдват, сигурна съм, че там, в тъмнината твоят вълшебен свят става реалност. Ие красив, нали? Знам, че е красив...Може би и все още вярваш в добрия старец,който идва заедно със залязващата луна, поглежда през прозореца и тайноразпръсва своят вълшебен прашец точно в коледната нощ. И на сутринта се будиш сонова гъделичкащо чувство, с онова оптимистично усещане, че чудесата сеслучват. Защото...ами защото всички вярват в това. Но аз искам днес наистина даповярваш. И затова ще ти разкажа една приказка. Тя не е коледна, тя еприказка за всеки ден. Приказка, с която да заспиваш под топлите завивки въввълшебния си свят и да вярваш...но нека първо да започнем с нея. Имало едновреме едно малко момиченце, то си мечтаело да стане нито принцеса, нито пък балерина,искало да стане писателка. Да, точно така, писателка. Мечтаела си да карахората да се усмихват, когато четат онова, което е написала ,защото знаеш ли,тя си мечтаела за истинска любов, за красиви места, за мир, за сбъднати мечти,за хора, които се държат за ръце и вярвала, че всички по земята мечтаят също затова и че ако го напише, хората ще се усмихват и ще бъдат щастливи...Но нейнатамайка живеела в съвременния свят, знаела, че парите не достигат и трябва даработиш усърдно, за да успееш в живота и постоянно й казвала: „Писателите неизкарват пари”. Повтаряла й го толковачесто, че малкото момиченце започнало да заспива все по-често с тази мисъл, ане с вълшебния си свят, в който е писателка. И така, малкото момиченцепораснало и станало голяма жена. Станало преуспяла бизнес дама, пътуваща изцелия свят, печелеща много пари, караща скъпи коли. Но нещо все не й достигало.И тя не знаела какво. Докато една вечер, когато си седяла сама, в големия силъскав палат, докато навън валял ситен летен дъжд, безцелно натискала клавишитена лаптопа си и търсела и тя не знаела какво...нещо, нещо, което да допълнищастието, което все така не й стигало. И тогава я видяла – папката на компютъраси, със заглавие „книга”. Очите на голямото момиче се разширири от учудване,пръстите й започнали да трептят от вълнение и то натиснало бутона „отвори”.Вътре, на малък файл стояла първата й книга, книгата, която била написала,когато била още дете, първия й роман. Голямото момиче веднага започнало дачете, чувствайки в сърцето си онова,което толкова много му липсвало и...започнало да пише. Да пише ли пише. Неспряло да пише цяло лято. Едно дъждовно лято, всяка нощ, до късно, без да спи,пишело ли пишело. Лягало си с трепет в сърцето и се събуждало с усмивка, тичалопо задачи и срещи, а вечер пишело отново и отново. Година по-късно голямотомомиче имало своят първи роман, а малкото момиче – своята сбъдната мечта. Това,което искам да ти кажа, скъпи непознат е, че понякога мечтите ни могат даизглеждат недостижими, понякога могат да изглеждат невероятни, понякога ...могатда изглеждат глупави. Но там, в сърцето си, ние знаем, че истински щастливи смесамо, когато мечтаем. Животът е изключително точнасистема, която често ни води на места, далечни от мечтите ни,по-красиви,по-привлекателни,по-достъпни от невъзможното в сънищата ни...Животът понякога е въртележка,обърквайки представите ни каквоискаме наистина и подхранвайки страха ниспособни ли сме и заслужаваме ли даго получим.......но истинската мечта се познава от сърцетои то знае...Знае какда изживее минутите и да преспи часовете,как да пропътува пространствата, километрите съмнения,кога да полети и кога да се спре,кого да обича, за кого да го боли, какво да научи, коеда прости....И беззначение дали след десет, двадесет или тридесет години,то ще познае своята мечта и пак ще я прегърне....Ще я прегърне с раните и всички счупвания, нанесло мувремето,хората, света, живота...ще я прегърне без страх и ще заплаче...знаейки че само тя ще събере всички парченца и ще гонаправи отново цяло... Затова, скъпи непознат, не спирай да мечтаеш.Не само по Коледа, не само вечер, преди да заспиш, а винаги,винаги, винаги...Защото истинските желания живеят вечно в сърцето и нямапречка, няма сила, няма време, които да ги спре да се осъществят.Голямата мечта е път-тя е цел, любов и светлина.А те винаги побеждават.
Мечтай.
С обич, Стефана
Защо ти пиша ли? Защото идва Коледа и защото поКоледа казват, че мечтите се сбъдват. Сигурна съм, че и ти имаш много мечти,сигурна съм, че вечер заспиваш, сгушен под завивките, представяйки си как те сесбъдват, сигурна съм, че там, в тъмнината твоят вълшебен свят става реалност. Ие красив, нали? Знам, че е красив...Може би и все още вярваш в добрия старец,който идва заедно със залязващата луна, поглежда през прозореца и тайноразпръсва своят вълшебен прашец точно в коледната нощ. И на сутринта се будиш сонова гъделичкащо чувство, с онова оптимистично усещане, че чудесата сеслучват. Защото...ами защото всички вярват в това. Но аз искам днес наистина даповярваш. И затова ще ти разкажа една приказка. Тя не е коледна, тя еприказка за всеки ден. Приказка, с която да заспиваш под топлите завивки въввълшебния си свят и да вярваш...но нека първо да започнем с нея. Имало едновреме едно малко момиченце, то си мечтаело да стане нито принцеса, нито пък балерина,искало да стане писателка. Да, точно така, писателка. Мечтаела си да карахората да се усмихват, когато четат онова, което е написала ,защото знаеш ли,тя си мечтаела за истинска любов, за красиви места, за мир, за сбъднати мечти,за хора, които се държат за ръце и вярвала, че всички по земята мечтаят също затова и че ако го напише, хората ще се усмихват и ще бъдат щастливи...Но нейнатамайка живеела в съвременния свят, знаела, че парите не достигат и трябва даработиш усърдно, за да успееш в живота и постоянно й казвала: „Писателите неизкарват пари”. Повтаряла й го толковачесто, че малкото момиченце започнало да заспива все по-често с тази мисъл, ане с вълшебния си свят, в който е писателка. И така, малкото момиченцепораснало и станало голяма жена. Станало преуспяла бизнес дама, пътуваща изцелия свят, печелеща много пари, караща скъпи коли. Но нещо все не й достигало.И тя не знаела какво. Докато една вечер, когато си седяла сама, в големия силъскав палат, докато навън валял ситен летен дъжд, безцелно натискала клавишитена лаптопа си и търсела и тя не знаела какво...нещо, нещо, което да допълнищастието, което все така не й стигало. И тогава я видяла – папката на компютъраси, със заглавие „книга”. Очите на голямото момиче се разширири от учудване,пръстите й започнали да трептят от вълнение и то натиснало бутона „отвори”.Вътре, на малък файл стояла първата й книга, книгата, която била написала,когато била още дете, първия й роман. Голямото момиче веднага започнало дачете, чувствайки в сърцето си онова,което толкова много му липсвало и...започнало да пише. Да пише ли пише. Неспряло да пише цяло лято. Едно дъждовно лято, всяка нощ, до късно, без да спи,пишело ли пишело. Лягало си с трепет в сърцето и се събуждало с усмивка, тичалопо задачи и срещи, а вечер пишело отново и отново. Година по-късно голямотомомиче имало своят първи роман, а малкото момиче – своята сбъдната мечта. Това,което искам да ти кажа, скъпи непознат е, че понякога мечтите ни могат даизглеждат недостижими, понякога могат да изглеждат невероятни, понякога ...могатда изглеждат глупави. Но там, в сърцето си, ние знаем, че истински щастливи смесамо, когато мечтаем. Животът е изключително точнасистема, която често ни води на места, далечни от мечтите ни,по-красиви,по-привлекателни,по-достъпни от невъзможното в сънищата ни...Животът понякога е въртележка,обърквайки представите ни каквоискаме наистина и подхранвайки страха ниспособни ли сме и заслужаваме ли даго получим.......но истинската мечта се познава от сърцетои то знае...Знае какда изживее минутите и да преспи часовете,как да пропътува пространствата, километрите съмнения,кога да полети и кога да се спре,кого да обича, за кого да го боли, какво да научи, коеда прости....И беззначение дали след десет, двадесет или тридесет години,то ще познае своята мечта и пак ще я прегърне....Ще я прегърне с раните и всички счупвания, нанесло мувремето,хората, света, живота...ще я прегърне без страх и ще заплаче...знаейки че само тя ще събере всички парченца и ще гонаправи отново цяло... Затова, скъпи непознат, не спирай да мечтаеш.Не само по Коледа, не само вечер, преди да заспиш, а винаги,винаги, винаги...Защото истинските желания живеят вечно в сърцето и нямапречка, няма сила, няма време, които да ги спре да се осъществят.Голямата мечта е път-тя е цел, любов и светлина.А те винаги побеждават.
Мечтай.
С обич, Стефана
Published on December 24, 2018 04:09
No comments have been added yet.


