Секс, Еротика и Любов
Най-лесно ми беше да се заговоря с Любов, най-трудно даподдържам разговора.
Тя имаше най-много обожатели и обожателки, отделяше ми времекогато можеше, не съм сигурен дали ме четеше винаги. Не беше сантиментална,държеше се доста дръзко, а понякога ставаше груба до цинизъм.
До сантименталност стигаше често Еротика, тя плачеше, тя сеподмазваше, хитра актриса, расова котка, галеше се и с думи, но разстройваше.Иначе рисуваше прекрасно, повече си падаше по пейзажи и натюрморти отколкототела.
Казвал й съм, че не й отива този никнейм, тогава чувството йза хумор ставаше тънко като паяжина, докато се усетя ме оплиташе в лепкавамрежа и висвах на някой ъгъл на стената. Мислех си я за тотално откачена. Тянямаше как да знае, но знаех айпи–то й. Отговаряше на айпи – то на любов и наайпи – то на Секс. Колкото и да се различаваха, толкова си и приличаха. Това менакара да се усъмня и да направя проверката.
Третата беше най-добрият стратег и всъщност най-невинната.
Държеше просто на чистотата и като тяло, и като стил наповедение, за дух няма да говорим. Вероятно, вероятно и на тази чистотадържеше.
Изреченията кратки и ясни, бързо приключваше разговор, безизлишни обяснения.
В началото тя се е ползвала с най-голяма популярност иестествено с този никнейм, но после, после е показала, че си е доста сложно даприемаш живота в простота. Често респектираше и мен. Единственото, което й бешечуждо и в което си личеше, че се престарава бяха вулгаризмите. Не ги използвашеумело, явно живяла далеч от улицата, учила се да общува най-вече от книгите, аможе и да беше въпрос на характер.
За да не се мисли за много хитра и аз си направих триникнейма, само, че тя нямаше как да засече, че пиша от един и същ компютър. Вначалото си имах по един за всяка. После ги размесих, защото Любов си падаше поВиртуалният приятел, а Виртуалният приятел беше виртуален приятел на Еротика,тя от своя страна си падаше по Горски меланхолик, а първоначално той бешепредвиден да общува с Любов, но й го открадна бързо Секс.
Щях да получа вече разтроение на личността, каквотопредполагах, че има моята събеседница, когато изпаднах в страшно конфузнаситуация.
Кой античен мъдрец беше казал: „И най-умният си е малкоглупав.” – чел съм го някъде из мрежата, забравил съм. Разшифровах я, детайл подетайл, като Матрьошка я разглобявах за да стигна до дъното й.
Еротика ми призна, че не е омъжена Любов, че не е тридесет итри, а двадесет и една годишна. От Секс научих как изглежда. Не е руса, дори епо-тъмна от кестенява, но изглежда руса, такова впечатление прави зарадисмуглата си кожа с жълтеникав нюанс. Приличала е на азиатка, с опънатите очи,но с доста светла за азиатка коса.
Стигнах й до снимките. Не очаквах, но първа ми прати снимкатаси Любов, после беше Секс и накрая Еротика. Разбира се, получиха ги трите миразлични никнейма. Виждах една и съща жена, а отдавна не се съмнявах, че е еднаи съща, когато допуснах, че са тризначки и наистина се оказаха тризначки. Итогава осъзнах, до къде се е стигнало. Докато си мислех, че е една се увличах виграта и неусетно се беше случило нещото. Увлякъл се бях и по трите, като поедна. Разбира се, аз можех да направя оттук нататък избор. Но страшното беше,че и те по свой начин се бяха увлекли.
Секс вече не можеше да скрие любовта си.
Любов желанието да прави секс с мен, а Еротика по нещо и отчувството на двете.
Всяка от тях беше ужасно ревнива към сестрите си. Това ми сеструваше най-забавната част, докато не допусках, че наистина са три. Всякаискаше среща с мен. Опитах се да разкарам Любов, но колкото по-грубо сеотнасях, толкова повече се задълбочаваше желанието й. В началото тя простоискаше приключение, преживяване за нощ от което можеше и да се лиши, но когатой показах, че не го желая, тя изглежда осъзна, че ще направи всичко възможно иневъзможно да не се лиши от това преживяване.
От Секс не можех да се откажа, защото изглежда нея обичах. Тяси беше и най-чистосърдечната, онази която несъзнателно съм търсил из живота иинтернет, докато съм си мислел, че се забавлявам. В същото време Еротикаизживяваше тежка душевна травма, нуждаеше се от приятел, а друг не намираше.Мислеше, че съм искрен, а аз бях възможно най-неискрения от всички от чиятоискреност за седмица се беше разочаровала.
С нея положението беше най-деликатно, готвеше и изложба,рисуваше ежедневно и казваше, че ако не е било вдъхновението, никой не еспособен да издържи на това което прави. Малко камъче да й се изпречило,преобръщала се каруцата. Кикотеше се, както допреди малко плачеше. Чувах всеедно гласа й, чувах все едно…сълзите й, как се стичат и кап, кап, кап…понабъбналата гърда, а пишеше за съвсем други неща. Всяка от тях искаше среща,държаха ме по двадесет часа пред компютъра.
И накрая в умопомрачение си признах. Да можех да стана трима,бих го направил. Сещам се за една серия от „Приказки от криптата”, когато двеблизначки си разделиха с бензиновата резачка кавалера си донжуан, предложих имда ме направят на три. Едната плачеше, другата си смееше, третата направо сипредложи да направим оргия – това беше зъл сарказъм, но само началото на товакоето последва. Направи ме на парцали и си облепи стаята с мен.
-Ще те чакам! Не разбивай и последното което си направил иоще можеш да запазиш. Решихме аз да се срещна с теб.
Не ме чакаше, чаках аз. Едно ми стана ясно. Никога няма даразбера с кои от трите никнейма имам среща.
Дали някой изобщо е наясно?
