Гладовете

Гладовете на душата.

Гладчетата. Гладищата.

Страховете и мечтите.

Тайните, дълбоко скрити.

Страстите – жестоки. Нежни.

Плановете безнадеждни.

Жалостта към болки чужди.

Всичките тъги и нужди –

вият си гнезда в душата.

Пеят, ръсят си перата,

в долините й зимуват,

в океаните й плуват,

в корените й се вплитат,

кацат там и не отлитат…

И човек мучи и крета,

зиме спи, израства лете,

цар и звероукротител,

и слуга, и повелител.

Птици, животинки, красти,

семена, дървета, храсти,

на човека поверени,

кротки или озверени,

да ги чува, да ги храни,

във душата му прибрани.