Фантазматофилия

Едно черно животинче.

Не шарено, нито на цветенца, нито на точки, нито на други някакви джибрички.

Черно трябваше да е то.



“А пък аз може би трябва да си помисля и да мотивирам по някакъв сносен начин черното… като за пред теб. Да ти покажа, че това не е… нещо лошо от моя страна. По-скоро го приемам за нужда от светлина. Защото черният цвят привлича слънцето. Напоследък не се смущавам да излизам с черни дрехи в пек. Искам да ме напече слънце. Защото преди съм се крил… о, да, спомням си добре тези времена – как се криех от слънцето. ”

Така ми каза Калин Петров, когато си поръчваше животинчето.

Калин Петров е поет и тия дни излезе първата му книга – “Фантазматофилия”.

Много е странна и шантава. Като я видите в книжарницата, разгърнете я, и ако ви грабне я купете. Първа книга!

Браво на “Хермес”, и на всички благородни и великодушни издатели, които подават ръка на начеващите автори.

Ето няколко реда от книгата:

 

Кратка сказка относно

бялата ангорска горила

Сутрините в снегорин

преброжда периметъра си.

По обяд задава направления

на стадото си айсберги.

Наставлява глетчерите

колко да се плъзгат.

През следобедните часове

е на разходка с белите мечета.

Учи ги как риба и пингвини

да ловят.

Вечерите – горда, но поуморена –

се възкачва в трона си –

ледено трикрако столче,

което е изваяла съвсем сама,

когато е била на две.