КАРТИНИТЕ НА ЙОАНА НИКОЛОВА

КАРТИНИТЕ НА ЙОАНА НИКОЛОВА

В началото на април получихме в редакционната поща на сп. "Картини с думи и багри" кратъканонс от Първолета Маджарска за предстоящата изложба на Йоана Николова вгалерия „Кракра“, Перник (от 10.04.2025 до 07.05.2025), заедно с около петдесетфотографии на Андон Тацев на картини на художничката!

Какво изобилие на цветове и образи, какво разточителствона теми и форми…

Бях пленена от световете на Йоана Николова, която совладян стил представя сюжети от съвремието, античността, народния бит и фолклор.Но – коя е тя?

Родена е на 9 юни 1952 г. в град Перник. Завършва висшетоси образование във ВХТИ – София, специалност „Неорганични вещества“.

В детските и юношеските си години е изучавала графика иживопис под ръководството на известни български художници като Любен Гайдаров иИван Лазаров.

Досега е осъществила 40 самостоятелни изложби в странатаи две в Испания и Украйна. Участвала е в международни изложения на миниатюрнотоизкуство в Канада – Торонто, в Сърбия, Полша и Черна гора.

Член е на Представителството на СБХ Перник. Иманационални участия в изложби на рисунката в художествената галерия на СБХ наул. „Шипка“ 6 в София.

Работи също в областта накарикатурата и илюстрацията. Илюстрирала е три книги и е участвала е Международнотобиенале на хумора и сатирата в град Габрово, в изложби на хумористичнатарисунка и художествената миниатюра. Интересите й са преди всичко в областта наакрилната и маслена живопис, но работи и с приложни техники като традиционенбатик и рисувана коприна.

Нейни картини са притежание на колекционери от САЩ,Италия, Франция, Украйна и Гърция.

Впечатляваща творческабиография на художник, но мен ме привлече и това, че по образование е инженер-химик.

Много трудно ми бе да подбера само няколко от картините й– цветно вълшебство, за да ги предложа на читателското внимание.

И, тъй като иде лято, ще започна с един разговор крайбрега:

 

Цветовете са ярки – дори чайките носят в крилете сиотблясъка на слънцето във вълните – оня сребристо-розов оттенък, който можем давидим само там, край брега. Изчистени линии, фронтална композиция, при която всичкоизглежда толкова просто – точно както да изпиеш чаша бира с приятел, довълните. Като в детска рисунка, като в сън и или спомен – лилавите отражениявърху платната на платноходките, златните сенки върху шапката и фанелката…Откъде идва светлината? Тя идва отвсякъде. Лирично отклонение от делника –твърде много, събрано в миг за наслада и отмора… Ах, лято, лято…

Темата е любима на автора, а и на публиката и е вплетенав не едно платно – понякога доминираща, друг път едва доловима – като присъствиена вода, на слънце, на цвете, на гола плът, на рокля без ръкав.

Сюжетът е почти същия, дори персонажите са идентични –две фигури, чайки, платноходки, вълни и бряг… Но колко различна е композицията.Изцяло е подчинена на фантазията – декорът на ежедневното липсва – останал есамо вятърът.

Както споменах по-горе и както ще видите, художничкатаостава вярна докрай на своите предпочитания към цветове и стил на изобразяване.

Ето едно платно, в което абстрактните форми изцяло сазаместили разказа:

Но цветовете на основното изображение, както ипредпочитанието към нюан-сите на сивото за подчертаване на детайла, остават.

Йоана Николова сякашразказва как създава фантастичните си светове!

Ето тук, от абстракцията се ражда приказка. Юнакът е яхнал коня-вихрогони гони своите мечти. Но животът се променя – конят получава колела, а юнакът сеоказва… май мома? Някъде изпод руините на миналото и сегашното се ражда бъдното.И там, сред бъдното – ни чака кучето! Или пък е котарак?

Художничката умее да намигва към любителя на живописта! 

Многопластова композиция – предния, средния и задния план изглеждат размесе-ни, някак – едновременновидими, важни.

Типажите са почти комиксови, Градът изглежда по-далеч от Слънцето, небето е като стена… Защото – Човекът и неговото Куче безмълвно разговарят на езика на всеотдайността.

Така, от една улична сцена стигаме до култовата маска кукер – може би най-характерната и ярка фолклорна тема, бих я нарекла дори „ендемична“ за рождения регион на авторката.

Ако присвиете очи, образите щеизчезнат! Сюжетът, персонажите, светлините и сенките, полусенките, мазките и линиите.

Всичко – освен цветните петна, които дават своя траенотпечатък върху всяко платно – палитрата, без съмнение, остава константнатавеличина на нейното творческо Аз.

Ще добавя още две картини – апотеоз на женската красота,за да дам хоризонт на тематичния диапазон на изложбата и като щрих на казанотопо-горе.

Почти иконографски подход към изграждане на лицето –издължен овал, тясно чело, големи очи, тънък нос, малки устни, дълга шия… Товаграцилно, крехко изваяние на главата носи тежкия товар на пъстра забрадка илибуйна коса – все атрибути на светското, на плътското – в противовес нааскетичното изражение на отчужденост и примирение, което струи от лицата.Огърлица и пищна премяна допълват портрета на българското момиче; чистата линияна голата плът и водата са одеянията на античната девойка с амфора.

Накрая ще завърша с общ поглед към изложбената зала,който ни предлага Андон Тацев:

 

И с усмивката на Йоана Николова:

 

 

Габриела Цанева, коментар Йоана Николова, картини Андон Тацев, снимки Първолета Маджарска, източник сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2025