Какво е Creative Commons?

Наскоро публикувах моя български превод на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ под условията на договора Криейтив Комънс и имам усещането, че може би трябва да поговорим какво означават тези две думи. Договорът – или лицензът – не е напълно непознат в България, но може би част от неяснотите в по-широкото разбиране за него се дължат на това, че в българската Уикипедия има една, а не две статии за него. В резултат Creative Commons (статията на английски) няма пряк български „двойник“, а Creative Commons license (отново статията на английски) има такъв, озаглавен просто Криейтив Комънс (технически двете английски статии са обединени в една българска, като фокусът на българската статия е какво означава лицензът).

Да разграничим двете значения

Криейтив Комънс (Creative Commons) може да означава:

„Криейтив Комънс“ (Creative Commons или CC) е американска организация с нестопанска цел (и международна мрежа), посветена на образователния достъп до и разширяването на гамата от творчески произведения, достъпни за надграждане (и/или създаване на техни производни) и свободно (в рамките законното) споделяне. Организацията има сайт, където можете да се информирате подробно за дейността ѝ.Договорите Криейтив Комънс (the Creative Commons licenses) – и тук вече ще препиша от българската Уикипедия – „представляват сборник от типови договори за използване на авторски произведения“. „Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така например всички разновидности на договорите КК дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.“ (За да сме напълно точни, нека повторим, че тези договори уреждат права – авторски права, и по-точно кои аспекти на авторското право върху така лицензираното произведение са запазени и кои по подразбиране отдадени на възприемателя/ползвателя на произведението.)

Ясно се вижда кое най-вероятно причинява главоболия в широкото и ясно разбиране за „договора“. А именно – че го наричам „договор“, а не „договори“ или „набор от договори“, което произлиза от факта, че всеки един от тях е „договор Криейтив Комънс“ и най-често хората се срещат с него само в един от вариантите му, защото дадено творческо произведение не може да бъде лицензирано под условията на няколко договора Криейтив Комънс едновременно.

Какво уреждат договорите Криейтив Комънс

Името на всеки един от договорите Криейтив Комънс, най-просто казано, съдържа набор от модификатори, които указват „може“ и „не „може“. Статията в българската Уикипедия се нуждае от леко осъвременяване, така че ще илюстрирам тези модификатори първо с базоватата таблица в нея, а след това и с текущата таблица в английската версия, която покрива добавките от последните години (през годините организацията „Криейтив Комънс“ внася поправки в тези договори под формата на „версии“ с цел актуализация на базата на практическия опит от употребата им от широката публика).

Добавките в таблицата от английската статия са в началото и в края. Първата добавка указва, че първоначалният автор на произведението се отказва от всички авторски права върху него и на практика го освобождава в публично достояние (нещо, което в авторското право, например в българското, се случва автоматично 70 години след смъртта на автора). Втората отбелязва допирната точка на договорите Криейтив Комънс със стандартните „пълни авторски права“, също известни като „всички права запазени“.

Договорите Криейтив Комънс (актуална и детайлна информация за всеки един от които можете да откриете на специалната страница в сайта на организацията „Криейтив Комънс“) в буквалния смисъл на думата изглеждат страшно за всеки, които упражнява творчески труд. Бих го успокоил, че единственият, който може да наложи някой от тях върху собствените му произведения, е самият той. Защо би го направил е повод за друг разговор с изобилие от примери, но например можем да споменем, че е честа практика такива договори да се използват в научните доклади за лесно и безпроблемно цитиране на съдържанието им. Когато авторът лицензира произведението си под условията на някой от договорите Криейтив Комънс, ползвателите/възприемателите имат пълното право да боравят с произведението по съзидателен начин, без да търсят изрично разрешение, защото то вече е дадено. Което улеснява безпрепятственото разпространение на информация, идеи, изкуство – и насърчава развитието им.

Тук имаме време да дадем още един пример за употребата на договор Криейтив Комънс. Преводът на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ ползва условията на договора Криейтив Комънс 4.0 Признание. Можете ли да дешифрирате сами какво означава това за вас като ползватели/възприематели? Указан е на задната корица на книгата и е разяснен на две от последните ѝ страници.

Нещо повече – цялата книга, включително изображението като цяло на предната корица, ползва условията на този договор. Да оставим настрана въпроса „защо“ съм лицензирал превода по този начин. Да се фокусираме „какво“ може да направи един креативен човек (включително и умелите в търговските начинания) с така лицензирано литературно произведение. В какви други сфери на изкуството, културата и по-прозаичния живот автоматично би имал правото да надгражда, модифицира, споделя.

Няколко последни думи за Алиса

Тъй като „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ – оригиналният английски текст, както и оригиналните илюстрации от първото му издание от 1865 година – отдавна са в публично достояние, решението да лицензирам превода на български беше относително лесно. Книгата е общодостъпна на английски, защо да не бъде така и на български? Изключително се радвам, че издателство „Ерго“ се включиха в може би рискованото начинание да я издадат под условията на този лиценз, и това недвусмислено е указано в редакционното ѝ каре на стр. 2:

Независимо дали начинанието е рисковано, хартиеното издание в резултат от него може да бъде купено, следователно може да овъзмезди създателите му (хората, които работиха по него), следователно ще подкрепи бъдещата им работа по други проекти в експертната сфера, на която са посветили живота си. И книгата още сега може да се появи в Читанка, без администраторите ѝ да се опасяват, че ще се свържа с тях, за да им напомня какво пише в Закона за авторското право 😉

Материалът Какво е Creative Commons? е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.