Лидерски гордост и предразсъдъци в LinkedIn

Александър Кръстев Автор

„Горд съм да споделя, че…“

„Щастлива съм, че имах възможността да…“

„Yesterday, I was thrilled to…“

Убеден съм, че виждате тези фрази всеки ден в социалните мрежи. И разбира се, най-често в LinkedIn – мястото, където се събираме, за да споделяме за успехите и постиженията си. Колкото и радостен да фактът, че много от потребителите в професионалната мрежа не се притесняват да показват емоции, изброяването им далеч не е най-ефективният начин това да се случва.

Снимка: Getty Images

Всеки от нас работи (не задължително осъзнато) върху изграждането на личния си професионален бранд с присъствието си в LinkedIn, както и за разширяването на собствената си мрежа. Имате право да избирате колко активни да бъдете, какъв подход и изразни средства да ползвате. В своята мрежа в LinkedIn обаче имате не просто контакти и последователи, а хора, които искат да знаят какво (и как) мислите.

И очакват да споделяте с тях. Нека не се лъжем – лидерите водят и в този смисъл са длъжни да задават добрите практики. Включително разказвайки историите за своя успех по малко по-интересен начин.

Например оставяйки аудиторията сама да изгради впечатления доколко авторът е бил „щастлив“, „горд“, „радостен“ или е изпитвал други подобни емоции, които в статус в LinkedIn изглеждат доста лековато. И това няма да е истинска колонка от рубриката The Linked Practitioner, ако не дам няколко конкретни съвета за това как да избягвате повърхностното публикуване за иначе важни събития за вас и екипите ви.

Storytelling -ът за изрисуване на успеха

Започвам, разбира се, с разказването на истории като класически вече формат за „изрисуване“ на успеха. Storytelling-ът е част от цивилизацията ни още от ерата на пещерните рисунки, но определено се е развил, особено през последните трийсетина години. Неслучайно при получаване на „Оскар“ добрите актьори си спомнят детските си години, помощта от родителите си, трудните моменти – в Холивуд са майстори на този разказ.

„Пътуването на героя“ не е просто похват в правенето на холивудски мегапродукции. То е начинът, по който изживяваме и осмисляме живота си – и личен, и професионален. Връщайте се в началото на проектите, обръщайте внимание на трудните моменти и на онези „помощници“ и ментори, които са били с вас във важните ситуации. Разказвайте и за трансформациите и пътя след постигането на голямата мечта. Е, няма нужда да изброявате всички 12 етапа на това пътуване, които Джоузеф Кембъл описва в „Героят с хиляда лица“, но вдъхновението от тях със сигурност ще ви помогне.

Благодарността като начин да празнуваме

Едно от неписаните правила в управлението на хора и бизнеси е, че добрият мениджър никога не успява сам, но винаги поема отговорността от името на всички. Спомнете си това и следващия път, в който ще трябва да отбележите в LinkedIn важно постижение. Нека Гордостта от отличието да е заменена с благодарност към екипа и… моля, рискувайте да пропуснете някого (ако пак се върнем към клишето), но все пак избройте част от допринеслите и ги отбележете в ъпдейта си. Подобни публикации са чудесен начин да заобиколите дамоклевия меч на „ето, те отново се хвалят“ и да подадете ръка за споделяне на хубавия повод с цялата си аудитория.

И накрая няколко думи за визуалното представяне на успехите в професионалната мрежа. Маркетинг екипът вероятно ще държи да ползва красив шаблон с корпоративната идентичност, но онези 500 или 5000 души, които са се съгласили или дори са пожелали сами да следят съдържанието ви,

искат да видят… вас. Затова ползвайте неформална и непрофесионална снимка от ключов момент или дори селфи със статуетката – и аудиторията ви, и алгоритъмът на LinkedIn ще „харесат това“. Личните ви предразсъдъци по темата просто нямат значение – живеем бързо, публикуваме бързо.

The post Лидерски гордост и предразсъдъци в LinkedIn first appeared on Forbes България.
 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on June 23, 2023 02:23
No comments have been added yet.


Александър Кръстев's Blog

Александър Кръстев
Александър Кръстев isn't a Goodreads Author (yet), but they do have a blog, so here are some recent posts imported from their feed.
Follow Александър Кръстев's blog with rss.