Поетично за пролетта

За една жена, която се разхождав парка избягала от шума на големия град и крясъка на собствените си чернимисли. Разхожда се парка и жадува пролетта…

Из „Колко е хубаво“

разказ на Даниела Паскова

Иска ѝ се давдъхне пролетта. Да ѝ е леко на душата, да има крила….

Виждали листе черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята подсебе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създававпечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети и дебне. Като закачен наконец във въздуха изглежда.

Иска ѝ се дасе като него. Да потопи длан в пяната на върха на морска вълна. Да се издигненагоре и да докосне, и помирише всяко разлистено дръвче, всяка нежна младатревица. Да разтвори пръсти и цветчета да се посипят като семена из алеите напарка. Да посее надежда.

Иска ѝ се… Даухае на цветя и свежест. Като пролетта, не като сапун. Истински аромат, толковалек и ефирен, че да събуди всички сетива.

Иска ѝ се…Да ѝ е тихо в мислите. И тишината да е по-различна. Не като тягостната тишинана самотата, която кара стомахът ѝ да се свива от тревога, като че ли току що ечула как грачи гарван. Иска ѝ се да забрави очакването за лоша поличба…

И напрягаслух. В далечината чува писъка на гларус, шума на морето, трополенето на детскикрачета по алеята, песента на птичките. Все още плахо, но тишината ще ѝ заговорис друг глас… когато дойде пролетта.

И тя ще спреи ще вдиша дълбоко. Ще вдиша свободата… Иска ѝ се… и скоро това ще стане.Защото пролетта идва с вяра и надежда за свобода.

...

Роман "За глътка въздух" на Даниела Паскова може да се закупи или от автора - книга с автограф и с лично послание за 15 лв., или от най-близката книжарница.