из: "Албум със спомени"

Из: "Капан за сънища" из: "Албум със спомени"

из: "Албум със спомени"

Днес се замислих защо помним толкова добре лошите моменти в живота си?Защо така е устроено съзнанието ни? Понякога, въпреки усилията ни да запомним нещо приятно и прекрасно, случило се в живота ни, след време разбираме, че детайлите ни убягват. И обратното - мъчим се с всички сили да забравим тежък момент, но се оказва, че колкото повече време минава, все по-ярко картината изплува в съзнанието ни със всички детайли, усещания, аромати и подробности. Неприятно, но факт!
Ядосвам се, че е така. Това е нечестно. Но, нали сме си мислещи същества и аз така... започвам да мисля и да си изнамирам отнякъде доводи, логика и отговори. Пу, и естествено, зная защо се получава така, че помним в живота си много по-добре лошото отколкото хубавото. Зная го. Винаги съм го знаела, но понеже съм упорит инат, продължавам да го мисля и да възнегодувам. Ядосвам се на мозъка си, на съзнанието си, на човешката психика, на целия свят... и се боря. Какво постигам не е ясно, но поне се боря.
Трудните моменти в живота ни са уроци. Трябва да си ги изживеем и да се поучим от тях. Е добре, изживяваме ги, вадим си изводите, знаем какво да НЕ правим повече, за да не се повтарят. Защо, за бога, трябва да ги помним торкова подробно, че чак кръвта ни да се смразява при спомена, тялото ни да се разтреперва и да усещаме толкова силно тревогата, сякаш се случват сега? Винаги съм си мислила, че вината може и да е в мен. Защото аз съм прекалено впечатлителна, въображението ми лети и рисува със светкавична бързина картини в мозъка ми. Как се изключва мозък? Знаете ли? Може би съм сбъркана. И така да е... ще продължавам да се боря и да правя албуми със красиви спомени и позитивни емоци в главата си. Тези от малките, на пръв поглед, неща. И ще използвам каквото ми хрумне в бборбата със забравата - снимки, думи, мирис, цветове... Всъщност усещанията са най-важните и да можем да въстановим чувствата. Защото тези моменти топлят дълго...

Из разказа "Албум със спомени" - Даниела Паскова
"... гледам цъфналите кестени, чувам шепота на морските вълни, примесен с писък на гларус. Вървя по алеята в парка и се взирам в короните на сливовите дървета. Чакам да усреят джанките...Пред блока ми цъфтят глухарчета. Ще скъсам едно и ще духна перцата му. Туку виж съм полетяла с тях. Лесно е... просто трябва да търся голямото щастие в малките неща!"

Очаквайте в близките месеци новия ми роман "Капан за сънища".

Роман "За глътка въздух" на Даниела Паскова може да се закупи или от автора - книга с автограф и с лично послание за 15 лв., или от най-близката книжарница.