История на ПСС (част 1): Ранна взаимопомощ

СподелиShares Оказване на помощ, х. Фонфон, 1936 г.

Когато говорим за ранно планинарство съвременните понятия като алпинизъм, планинско спасяване, планински водачи се припокриват. България не прави изключение в това и основните действащи лица по темета планинско спасяване са алпинисти, ски ентусиасти, или най-общо казано планинари. След основаването на Българското туристическо дружество 1895 г., в официалното издание „Български турист”, кн. 9/1902 г. се появява статия „Първа помощ при нещастие в планината” (преводен материал, поместен.), която е първия материал на български по темата. Изданието публикува още няколко статии и успява да наложи сред родните планинари санитарната чанта.

По-късно се появяват данни за организиране на специални „санитарни команди”. В книжка пета и шеста от 1914 г. на списание „Млад турист”, се обявява програмата на първия редовен събор на ЮТС и последващия петнадесетдневен поход из Рила, Пирин и Родопите. В края на поканата се описват мерките за безопасност на похода, включително и указания за формиране на „санитарна команда”.

За първата база на спасители, още преди да има организация, четем в архива на ПСС, където са описани спомени на спасителя Т. Тодоров, в юбилеен сборник „60 години „Амбарица”:

„През 1914 г., клонът на ЮТС в Троян се е казвал „Природа”. Неговият председател Никола Габърски в началото на 1914 г. посещава игумена на Троянския манастир и го убеждава да отстъпи в манастира една стая, която да служи за спасителна служба. За тази цел манастирът предоставя една голяма стая. С нейното обзавеждане се заема клонът на ЮТС в Троян. Наричат тази стая „Сен Бернар” по името на манастира в прохода Сен Бернар в Швейцарските Алпи, където монаси изпълнявали ролята и на спасители. Гъбарски се заема с основаването на такава служба в Троянския балкан.”

В началото на 20-те години сп. „Български турист” започва да помества кратки информации за станалите нещастия по планините в раздел „Вести”. Това дава начало на отбелязването на инцидентите, което от своя страна предизвиква повече внимание към темата. През 1925 г. д-р Петър Момчилов издава брошурата „За даване първа помощ при нещастни случаи”, в която се разглеждат подробно около 30 вида нещастия. Появяват се и правила, насочени към скиорите. В кн. 1 от 1930 г. на списание „Български турист” е поместена статията на инж. Хелмут Брокс „Правила при нещастни случаи в планините за даване на първа медицинска помощ. Общи правила към скиорите”. През 1931 г., д-р Пею Пеев, активен планинар и председател на туристическо дружество „Алеко”, задълбочено разяснява опасностите в планината, като прави и анализ на някои нещастни случаи, станали по нашите планини. Историята на една акция в Рила от 1930 г. ни прави по-сериозно впечатление. За нея четем в архива на ПСС разказ на д-р Любен Телчаров:

… Преди много години монасите от Рилския манастир са тръгвали да помагат или да спасяват заблудени дървари и овчари или пък пътници, идващи от Банско и Разложко в Манастира, или пък преминаващи по направление на Самоков и Дупница. Имената на тези монаси-спасители са неизвестни.

Като лекар на Рилския манастир, заедно с електротехника Гешо Гешев и с тогавашния йеромонах – сега Пловдивски митрополит Варлаам /става дума за 1972 г. – б.а./ – организирахме спасителна акция със съвсем примитивни средства. Монасите помогнаха за свалянето на трупа на Спространов, загинал в пропастите на Мальовица. Д-р Никола Гунчев – лекар, съпроводил в този злополучен излет Спространов, още тогава се провикна „няма нужда само от лекар, който да констатира смъртта, а от добре организирана служба, която да учи на предпазване, както и планинари-спасители.

От спомените на друг наш голям планинар – Никола Миронски, също участвал в спасителните действия за издирването и свалянето от планината на загиналия турист Спространов, става ясно, че в спасителната група е имало и горски работници, а между монасите е бил и монахът Кирил, впоследствие станал Български патриарх. Акцията става емблематична, което разбираме от архива на ПСС, чрез думите на Александър Белковски:

… изкарването на тялото на Спространов през 1930 г., загинал в улея под Злия зъб, всъщност е първата у нас чисто алпийска планинска спасителна акция.

В издирвателните действия при тази акция, откъм долината на Мальовица, вземат участие и изявените самоковски планинари: Иван Шехтов, Георги Белстойнев и Васил Ненков.

Организация на планинската спасителна служба

Част от активните алпинисти, които са в основата на организирания през 1929 г. Планински, а в последствие преименуван на Алпийски клуб, организират среща с БТС за създаването на Планинска спасителна служба.

В началото на месец декември 1933 г. групата планинари Александър Белковски, д-р Любен Телчаров, д-р Емануил Шаранков, д-р Пею Пеев, Руди Давидов, Ивайло Владигеров, д-р Любен Пенев, Михаил Кръшняк, Никола Миронски, Дарчо Стоичков, Любен Генчев., представя на председателя на БТС Никола Галчов и управата на дружеството идеята.

Решава се на този етап Службата да се организира само в София с действия на Витоша и Люлин, с помощта на софийските клонове на БТС. Възлага се на председателя на Софийския клон на туристическо дружество „Алеко”, д-р Пею Пеев, да организира едно разширено събрание от представители на всички софийски клонове на съюза, от софийските клонове на ЮТС, от Софийския ски клуб и от БПК, на което да се учреди Планинската спасителна служба. Това разширено събрание се провежда на 15 декември 1933 г. в софийския клон „Алеко” на БТС в София. Присъстват представители на всички клонове на БТС към момента: Алеко, Планинец, Еделвайс, на софийския клон Витоша, на Княжевския клон Момина скала, от ЮТС Панайот Минков, от Софийския ски клуб – Александър Дишков и д-р Боян Хаджистамов, както и изброените по-горе членове на БПК. Новосъздадената служба избира първото си ръководство в състав: д-р Емануил Шаранков, д-р Любен Телчаров, д-р Боян Хаджистамов, Александър Белковски и Васил Радев. Допълнително е включен Панайот Минков.

Решено е още, за посрещане на първите разходи, съюзите да внесат по 1500 лева, а клоновете – по 500 лева еднократна вноска. С получените минимални средства трябва да започне изработката на спасителни шейни и шкафове за аптеки в хижите и заслоните. Заплаща се транспортирането на пострадалите, ако пострадалият няма възможност, от Княжево и Драгалевци до болницата на Червен кръст в София. Длъжността „планински спасител” е почетна и не се заплаща, не се получават привилегии и екипи. Единствено дежурните спасителни команди нощуват безплатно на хижите. По това време дежурните спасители по хижите носят на лявата ръка по една лента със зелен кръст.

Независимо от трудностите, още през първата година на своето съществуване Планинската спасителна служба развива дейност и оказва реална помощ, макар и с нищожна материална база. Данни за това намираме в статията на д-р Боян Хаджистамов, поместена в кн. 10/1934 г. на списание „Български турист”. Още подробности за организацията на работа в началните години на спасителната служба разбираме от „На пост в планината. 30 години Планинска спасителна служба” на Панайот Минков, който си спомня за началото:

…На първо време целият състав на ПСС беше около 30-35 души. За съобщаване през всяко време на денонощието за станали злополуки в планините бяха дадени два телефонни номера: 2-05-59 – домашен телефон на секретар-касиера на службата д-р Боян Хаджистамов, и 2-59-53 – домашен телефон на председателя на службата Панайот Минков. По-голямата част от необходимите за зареждане на аптеките лекарства, превързочни материали, лекарски инструменти и пособия получихме безплатни от Аптекарската кооперация, благодарение на Председателя ѝ д-р Ст. Стефанов, симпатизиращ на туристическото движение. Всяка събота и всеки предпразничен ден, към 10-11 часа получавах по телефона от пазачите при Каменното здание /Постройка на Софийската вододайна зона на Витоша, на 1737 м н.в., към общината – б.а./ сведение за: дебелината на снежната покривка, за състоянието на снега /пръхкав, заледен, навеян на преспи и т.н./, за нов снеговалеж, за времето, температурата на въздуха и т.н.

От тези данни изготвяхме на пишеща машина в няколко екземпляра кратък бюлетин. По един екземпляр поставяхме на входа на водопроводното отделение на ул. Алабин №48, на витрината на туристическата кооперация на ул. Търговска №4, на бул. „Клементина” №2 и на други предварително определени места…

С голяма готовност в работата по комуникациите са се отзовали и работещите в планината: метеорологични наблюдатели, хижари, пазачи, лесничеи.

Материалът е част от Книгата „Истории за началото на планинарството в България“

Вижте всички публикации от серията Историята на ПСССподелиShares

The post История на ПСС (част 1): Ранна взаимопомощ appeared first on 360mag.