Милена Кирова за „Малкият бог на земетръса“
Във втория том на книгата на проф. Милена Кирова – „Българската литература през XXI век (2000-2022) романът „Малкият бог на земетръса“ е представен към групата „романи на болестта“: „Към групата „романи на болестта“ от 2018 г. можем да добавим „Малкият бог на земетръса“ от друг режисьор, Петър Денчев. Той излиза в началото на следващата година, но е така добре вписан в атмосферата на предходната, че някои критици дори не отчитат темпоралната разлика. Очудняването този път става с похвата на хрониката. Хладно отбелязвайки точните дати, на които се случват различни събития, авторът води разказа в първо лице от средата на 80-те години до днешния ден. По нишката на историята са нанизани интимните отношения между мъж и жена чрез сплитането на психологическо наблюдение и криминална интрига. В крайна сметка се появява разкривеният портрет на едно все още младо поколение българи, родени през 80-те (самият Денчев е роден през 1986 г.), в което всеки боледува живота по свой собствен начин, но всички са еднакво объркани, отчуждени, равнодушни и депресивни, неспособни на съпричастност и взаимна обвързаност.„Психологическа аутопсия на едно изгубено за основни чо-вешки ценности като любов, щастие, съчувствие поколение“, пише Мл. Влашки и добре забелязва символиката на болестта, приложена към портрета на днешната психика: „Тя е болна.“ Болестта на младото активно поколение се поражда от липса-та на комплексност в човешките отношения … корените на болестта са в детството им“ и т.н. […] (стр.93)
Ще започна с „Малкият бог на земетръса“, който е най-сериозно обговорен в критическото пространство. На преден план сюжетът се развива като любовна история, разказана в ретроспективен план. Героите са родени около средата на 80-те и така се допълват в двоен портрет на едно поколение млади, предполагаемо енергични хора. Нещо с тях обаче не е наред. Странски, собственик на магазин за цветя, не прилича на своя романтичен прадядо Люцкан, макар че мисли за себе си в термини на маргиналната социалност и се самоопределя като „загубеняк“ (Странски, с други думи, може и да е странен, но по съвсем различен начин; ясно се вижда, че маргиналността е историческа категория с конкретни измерения във всяка епоха.) Той въплъщава преувеличената вяра в рационализма като начин да се решават всички проблеми и всъщност е неспособен на дълбоки чувства и силна привързаност, фокусиран в егоизма на собствения си разум.
Лора, неговата любима и за кратко съпруга, е самата противоположност на врата в разума: суеверна и депресивна, склонна към фатализъм, пленница на модната ню ейдж култура. Нейната неясна и странна смърт внася в сюжета елемент на криминална интрига. Този двоен портрет на младото поколение, изграден в развитие от 90-те години до наши дни, се вписва в рамката на онази голяма тема, за която говорих преди: темата за болното време. Всеки от двамата е болен посвоему, но всички болести имат генезис в нарушеното психическо равновесие на личността. Болната душа ражда болни нрави, а болните нрави – едно фрустрирано, невротично и фрагментирано общество. Мл. Влашки директно пише за психологическа аутопсия на едно изгубено за всички основни човешки ценности като любов, щастие, съчувствие поколение „. Колкото до „Малкия бог на земетръса“, той е метафора на страха от миналото и на травматичните последствия от този страх: „Олтарът на това грозновато, обрасло божество е миналото […] Миналото като място, от което никога не можеш да се измъкнеш, но същевременно и в което никога не можеш да се върнеш“
Миналото е фокус на социалното мислене в българския роман в края на второто десетилетие от новия век, но не като слемент на обичайната опозиция, в която вчера е винаги по-добро от днес, а като генератор на травматични проблеми, които избухват в днешния ден. В своята цялост на тематична вълна това явление е крачка напред в съзряването на нашия социален роман, тьй като предполага критическо вмисляне в дълбоките и скрити причини за (поредния) упадьк в модерното общество; то е опит да бъдат експлицирани механизмите на пътя, който ни е довел дотук. Нищо чудно, че се засилва интересът към психологическата проблематика на модерното битие: ако индивидите на днешния свят са по-объркани, егоцентрични и самотни от всякога досега, то причините трябва да се крият в тяхното развитие – поотделно, но все пак в групи от подобни помежду си причини, и тъкмо типологизирането на тези групи причини става цел на новия социален роман.
(стр. 120-121)
Книгата на проф. Милена Кирова „Българската литература през XXI век (2000-2022)“ можете са откриете в книжарници „Хеликон“и „Озон“.
Романът „Малкият бог на земетръса“ можете все още да намерите на страницата на издателство „Жанет 45“ и в електронната книжарница на „Озон“.
