Честит ден на преводача!

Днес е международният ден на преводача и авторът празнува професионален празник. Ако се чудите "ама тя не празнуваше ли и деня на фотографа, и деня на будителите/24-ти май", правилно се чудите. Ама така става, когато си имаш няколко професии/призвания. Обичам да разказвам истории, в писмен вид или като кадри, но също така обичам и да помагам на хората да се разберат помежду си. Преводът те среща с нови хора и те кара да учиш нови неща всеки ден от сфери на човешкото познание, които никога не би си помислил, че някога ще ти потрябват. Само че преводачите са често в сянка, осмивани и пренебрегвани, защото "то всеки може". А така не е честно.

Докато работата на фотографа и писателя има някакъв ореол на недостижимост и е възпявана в бая филми/книги и тъй нататък, то тази на преводача е обикновено зад кулисите. И как не? Фотографите снимат яки мадами, ходят накрай света и виждат неща, които ние (обикновените хора), не можем да си представим. Писателите не просто виждат неща, те СЪЗДАВАТ светове. Готино, а?

А преводачът? Какво прави преводачът? Освен да се пули в екрана на компютъра или в разпечатания текст? Устните преводачи по събития привличат малко повече внимание, но дори и те са в сенките. Без тях не може, но за тях аплодисменти обикновено няма. Какво оригинално има в превода, все пак? Нали това са чужди, вече казани думи? В крайна сметка, работата на преводача е да каже същото, вече измислено нещо, на другия език. Какво толкова?

На пръв поглед, ако гледате как работи добър преводач, сигурно изглежда толкова лесно и бързо, колкото на мен ми е лесно да натракам тези редове. САМО ЧЕ преводът е много повече от "натискането на едно бутонче" (*любим аргумент и против фотографите) и не, не превеждаме нито с Гугъл, нито с ChatGPT. Защото зад думите на човека на другия език, често стоят култура, традиция, манталитет и история, които нямат нищо общо с нашите. Преводът не е просто папагалско повтаряне, има страшно много мислене в крачка, проучване, нагаждане. Звуча отвлечено, нали? Добре, ето няколко примера.

Писменият превод отнема много време и следите от него остават, а при устния се налага да мислиш в крачка и да предадеш максимално бързо какво казва човекът до теб (хуморът включително, защото иначе аудиторията няма да се смее). Ако е документ, отговаряш с главата си всичко да е точно преведено и могат да те осъдят ако не е (или, още по-лошо, може да умрат хора).

Преводът на художествена литература и филми е пословично нископлатен, но благодарение на него се радваме на забавления. Да, да, без това нямаше да можете да четете любимите си книги от чуждестранни автори. И да, може и да "говорите перфектно английски" (любимата ми фраза), но я отворете книга на любим англоезичен автор и се опитайте да преведете точно един параграф и няколко реплики от диалога. Да видим дали е толкова лесно. Преводът на филми не се свежда само до субтитрите. За да имате филми на български, първо един преводач си е блъскал главата над казаното от героите, след това актьори са се мъчили да им дадат гласовете си и накрая един тонрежисьор е стоял до неясно колко часа, за да може всичко да си пасне. Това е труд и то къртовски.

Наскоро имаше спорове дали преводът е изкуство, наравно с литературата, киното и театъра и дали преводачът има авторски права над текстовете, които превежда. Тук съм раздвоена, но мога да кажа, че добрият превод може да направи и лошото произведение приятно, а лошият превод да съсипе шедьовър. Не ми вярвате? Прочетете монолога на Хамлет ("Да бъдеш, или не?") в няколко различни превода - На Валери Петров, Гео Милев, Александър Шурбанов (давам ви имената, за да можете по-лесно да откриете фрапантно различни варианти) и ми кажете дали няма значение? Английският текст е един и същ, резултатът е различен.

Така че, честит празник на всички колеги! Да си пожелаем читави клиенти, адекватни срокове и достойно заплащане!

А за всички потенциални клиенти - уважавайте чуждия труд така, както бихте искали другите да уважават вашия. И когато имате нужда от превод, обърнете се към квалифициран специалист, а не към внука на баба Пена от съседния блок, който учи в Английската гимназия.

Весел понеделник!