Още една водка

 Ð’икнах на сервитьорката едно.

Полюбопитства момичето, глупавичко беше. Пияниците и пренебрегнатите пием водка. Тази ще изпия бавно, стоически ще чакам. Ще изглеждам глупаво, преди да си поръчам втората ще приличам на парцал. Бавно ще поглъщам обезболяващото. Ще се измъчвам, защото така желая, ще се измъчвам, защото ми харесва. За да й отнема вината, която има към мен. Подигра се с чувствата ми, не дойде. Ето, половин час се бави, а каза, че не закъснява. Лесно ще ме познае, лесно. Снимката която й пратих е актуална. Преди месец си я направих. И изглеждам на нея както си изглеждам. Снимките не ме правят нито по-красив, ни по-грозен както е с повечето. Поне преди час съм изглеждал както на снимката, а сега лицето ми е изкривено от болката. Пак незначително преживяване, поредното, все така е било, все така ще е. Утре пак ще се хиля глупаво, ще се правя, че нищо ми няма. Мога да флиртувам с други като нея. Не, не, за нищо на света. Дотук беше. Аз в началото винаги лъжа, после сам започвам да си вярвам, неусетно става. Глупостта ми се оказва не толкова глупава. Трогателното лекомислие, естествено поведение. Разбирам, че думите ми са по-истински от мислите ми. Мозъкът ми е изпран и дезинфекциран, мисля популярно за да не изглеждам налудничаво, мисля в тон с модерната музика и рекламата на перилни препарати, уличното движение и правилата за поведение на обществено място. Среден съм на ръст и интелект. Масов модел и като такъв мисля. Спра ли да мисля, а да лея думи излизам от обичайната си посредственост. Влюбвам се и превръщам в своето иначе. Нямам логика, имам свобода, чакам своите да кацнат на земята и да ме вземат. Обожавам я. Чувствам се голям и малък. Наричам я с нежни имена и преди да съм я съблякъл съм я имал милиард пъти, спомням си, че съм я срещал и в предишни животи. Превръщам се в стихия и съм ненормален. Казвам й го, плаша я. Дистанцира се от мен и връща разума ми обратно. Благодарен й съм. В рядко случаи обаче става по-различно. Тя е очарована от изрода в който се превръщам, играе си с него, играе си с мен. Опасно е, прекрасно е, накрая все аз го отнасям. Оставам сам, като сега. Чакахме срещата с нетърпение, два пъти я отложихме. Третият наближи, очаквах, че ще я отложи и за трети път и кротко ще охладнея към нея, но тя не го стори. Каза, че ще дойде. Запознахме се по интернет. Бързо я обикнах, по-бързо от всяка друга която виждах очи в очи. Чувствах аромата й и близостта й, настръхналата й кожа, долавях шепота й, смеха й чувах и знаех какво изражение има когато спи. Понякога сънувах, че попадам в нейните сънища и тя не ме гони. Знаех, че накрая пак ще се случи така. Твърде красиво беше. Това не е нормално. Опомнила се е. Направила е гримаса. Зачудила се е къде ли отива и се е отказала…Поръчах си втора водка. Сервитьорката ме пита глупаво: „само водка ли?”. Питам за бързо действаща отрова. Имали, но не сервирали на непълнолетни. Казвам жалко и наблягам на водката. В по-големи количества може и да ми свърши работа. Светът си е гаден. Защо си помислих, че може да има такава любов. И ако я има точно аз ще я изживея. Аз мога героично да се напия и ще го сторя тази вечер. Утре ще се събудя в отрезвителното или в предварителният арест за нещо което ще извърша. Защо ли? За да бъда действителен, сега не съм уверен. Може и да съм измислица, нейна измислица. Да, възможно е. Кой ще ми докаже, че съм истински щом нея я няма. Ама си ги мисля едни. Колко е часа? Трябваше да е тук преди почти час. Да е изпуснала влака? Възможно е, но нещо не се връзва, щеше да се обади. Най-малко да изпрати съобщение. Ами, ако се е случило нещо с нея? Едва ли, но…Сега трябва да съм много разстроен. Вече съм пресушил две водки. Защо не си тръгна? Още ми се преобръща сърцето при всяко отваряне на вратата. Влизат старици, влизат деца, влизат жени с кавалери, не и тя. Достатъчно я чаках. Разбирам я. Ще й го напиша. Не, нищо няма да й напиша. Ей, сега ще си тръгна, но ще пресека неправилно за да ме удари кола и да лежа месец гипсиран в болницата, за да не мога да правя в този месец други глупости. Тъжно е да бъдеш подигран. Толкова тъжно, че се съмняваш възможна ли е такава тъга? Ще я попитам като се върна в къщи. Ще й пиша и ще я попитам, възможно ли е да съм изживял толкова силна тъга колкото ми се е сторило? После, ще си помисля за бесило, ще си намеря екстрасенс или ще търся вещо лице, за да развали магията която явно имам. Ще стана философ или ще пътувам измамен от нещо си. Но преди всичко ще се напия.Подло беше от твоя страна, мила. Влюбен бях в теб. Мед капеше от устата ти и думите ти се лееха като дървесно масло. Защо трябваше да ме накараш да чакам! Това е брутално!Викнах трета водка. Тогава сервитьорката седна на стола до мен, усмихна се, хубавица, и тихо изрече:-Как да ти кажа? Трябва да говоря с един човек, но още щом ме види да се приближавам, си поръчва водка. Не, че имам против сервирането й, но моля те, обърни внимание, че заведението е на самообслужване. Дойдох тук на среща.