Секс и черно-бели снимки

 Стори й се магия.

Изпусна късо възклицание смесващо и страх, и смях. Образът й постепенно ставаше видим под леките вълнички, върху бялата хартия.-Невероятно! – изрече тази дума, но друга търсеше.-Внимавай да не се напръскаш и не се допирай никъде – рече й. – Според мен, трябваше да облечеш нещо.-Така искам! – като хипнотизирана гледаше избистрящата се картина – Как става?-Така, както виждаш. Това е проявител. Променя химическия състав на повърхностния пласт на фотохартията...-Ама ти така ми го обясни, че...Хубава съм, нали? Снимката е готова, така ли?-Не. Сега ще я измием от проявителя, като я преместим във ваничката с водата. Иначе реакцията ще продължава, докато снимката потъмнее...-И прекрасният образ се изгуби, защото е траело по-дълго, отколкото е трябвало. Както се случва в една връзка.Засмя се в отговор, но тъжно.-А след водата? – попита го.-В третата ваничка. Това е разтворения фиксаж, който изменя...-Химическият състав на повърхностния пласт, така, че да запази изображението – довърши мисълта му. – Виждаш ли и аз мога да се изразявам сухо. Третата ваничка, за мен е онова кътче памет, което е за запазване на приятните мигове от опошляване.-Това на мен ми идва много сложно.-Предполагам! – весело му рече и бързо го целуна. – Много древна техника. Не предполагах, че още някой го прави така. Ретро - маниак или сантиментален?-Погрешен въпрос.-Ако искаш не отговаряй.-Трябваше да облечеш нещо.-Искам така, а и на снимките нямам.-Да поговорим за тях. Кълна ти се, че са за лично ползване. Никой друг освен мен няма да ги види, а и аз често не посягам към съкровените спомени, но ти можеш да си по-спокойна, ако...Тя притисна устните му с пръст.-Хайде да не говорим за това, шери.-Не съм нито ретро – маниак, нито особено сантиментален. И най-добрият фотограф, с най-добрите химически материали, не може да доведе качеството, до качеството на дигиталната снимка, а аз правя много грешки.-Искаш да кажеш, че е заради тях.-Ще закъснея със стотна при експонирането или ще подържа със секунда повече или по-малко снимката в проявителя, няма да я измия добре или ще избързам с ваденето от фиксажа. Получава се винаги цвят или усещане което не мога да предвидя – млъкна за кратко. - Като, че ли един друг разум, използва грешките на тялото ни, за да ни открие онази красота, която нашият разум не е способен да постигне.-Страхотен си, знаеш ли, харесваш ми!-Искаш ли да се срещнем пак?-Сега искам да снимам.-Не можеш, няма светлина.-Има.-Това са аладинови фенери. Филтрирана светлина, няма въздействие върху фотографския материал.Гъкна леко.-Нещо неприятно ли казах? – попита я.-Не. Не съвсем. Просто се замислих. За онази неуловима светлина за очите, която пада над тайните ни. Слепи сме за нея, а я има. И си мислим, че я крием...-Съжаляваш ли?-Как го каза! – тросна му се. – Кеф ми било, направила съм го. И не смея втори път да ме питаш за снимките. Позирала съм ти. Имаш ме. Защо си мислим, че изобщо нещо крием!-Искаш ли да се срещнем пак?-Не е добра идея.-Омъжена ли си?-Да. И щастлива. Сигурно се питаш на какво дължиш тази нощ?-Не.-Точно за това ще ти отговоря.Не каза нищо, а тя повтори неговите думи:-Като, че ли един друг разум, използва грешките на тялото ни, за да ни открие онази красота, която нашият разум не е способен да постигне.

(26.11.2009)