Новите дрешки на ACTA и старите търсения на "златна среда"

Накратко моето мнение по авторското право: всеки има свободата на достъп до всички материални и информационни блага на цивилизацията - без привилегии, без заслуги.
И веднага уточнявам - "златна среда" го пиша в най-жлъчния и презрителен смисъл, на който съм способен. Става дума за патологичното желание за компромис с неща, с които компромисът е подобен на лекуване на гангрена с аналгетици.

Прави ми впечатление, че дори най-върлите противници на копирайта и ограничителните режими, дори най-умните и уж свободолюбиви блогъри зациклят върху дилемата "как да опазим овцете (свободата) цели и вълците (корпорациите) сити".

Григор Гачев предлага ограничаване на корпоративната алчност чрез "закони, написани от бедните". Все едно сетни сиромаси пишат и приемат закони. Все едно думите на Христо Ботев относно законите са изгубили актуалността си. При все това, Григор е категоричен, че корпорациите са асоциално, социопатично явление, а държавата често е свързана с "корупционната машина" (според мен държавата и машината са едно и също).

Вени Гюрова, въпреки оптимизма си, също твърди, че изповядва "десни ценности" и рекламира "творческата сила на предприемачите и свободния пазар". Все едно пазарът може да бъде свободен, а капитализмът все някъде (дълбоко в себе си) крие "човешко лице". При все, че тя много добре вижда фактите. Кое я кара да вади неверни изводи и да се застъпва за половинчати мерки?
Проблясъци забелязах единствено у Юлий - но и той се спъва, защото не се осмелява да прекрачи границите на стереотипа "покупко-продажба", като и той негласно е убеден, че "живеем в най-добрия от всички възможни светове", че на "по-малкото сегашно зло" просто не съществува алтернатива.

Това е общото на всички борци срещу АСТА и други подобни мераци за потъпкване на човешката свобода (със съвсем очевидна печалба от това потъпкване). Всички противници на монополизма по рефрекс приемат схемите "пито-плането" и "няма безплатен обяд" за меродавни, а алтернативините идеи смятат за "утопия". Нищо, че във всекидневния си живот, особено в семейството и с приятели, постъпват точно според утопиите.

За справка: терминът "утопия" не означава "нещо невъзможно". Означава "място, което го няма". Няма го сега. Винаги обаче има първи път.

Колкото до засегнатия проблем с АСТА и други от сорта... ами 1001 пъти да режете отровното стръкче, то пак ще пониква, защото отровният корен остава. Към него не посяга ръката на противника на стръкчето. Защо? От страх? От консерватизъм? От дозата идиотизъм, полагаща се на всеки мъдрец?

Ако например Григор без колебание посяга към скалпела, когато регистрира възпален апандесит, защо веднага отдръпва ръката си от ножа, когато види още по-опасно явление в организма на обществото? Защо тутакси препоръчва терапия с илюзии? Вярно, в случая не се борим с чревен израстък, а с цяла мрежа мирогледни и институционални метастази. Отписахме ли пациента, човечеството? Сложно е да се оперира? Нека се опитаме да преговаряме с тумора? Смешно и жалко.

Според мен АСТА и всичко останало не е корен, а симптом. Истинската болест се нарича "капитализъм" - и дори защитниците му виждат неефективността на този модел взаимоотношения, стряска ги разточителството и безчовечността им. Обаче и реформаторите се въртят в порочния кръг на безалтернативността.

Съпътстващият проблем, тясно свързан с основното заболяване, е "държава" - апарат за насилствено гарантиране на привилегиите на корпоративното малцинство, което се тупа в гърдите, че създава всички блага, а когато нещо не е наред, плюе по мързеливите си подчинени.

Между другото: капитализмът е започнал своя живот като държавен корпоративизъм - Ост-Индийските компании, английската и холандската - в началото на ХVІІ век. Какво се е променило оттогава досега? Нравът на хищника е същият, ако не и по-опасен.

Е, преговаряйте с него. Който оцелее, може би ще проумее, че тук е нужна не кръгла маса, а хайка. С пушки.




.