Знам добре какво беше

Знам добре какво беше.

И че вече го няма.

Любовта не е вечна.

Даже да е голяма.

Тя е камъче в шепа.

Даже да е безкрайна.

Тя е смях. Тя е шепот.

Тя е чудо и тайна.

А пък нашето чудо

си се скри във ръкава.

И лежим нощем будни,

и какво ни остава -

самотата си галим

като в траур безшумен -

краят става реален,

назовем ли го с думи.