Мило

Мило, много ми е тъжно.

Много ми е уморено.

Няма как да се залъжа,

че не ни разделя времето.

Питам. Как така тъгата

няма смисъл и значение.

До кога ще съм богата

само с тайни изречения.

До кога ще ме обичат

отдалеч и без докосване,

с чужди тайни – за надничане,

с чужди ласки – за износване.

Крия се, за да тъгувам –

знам, че не е привлекателно.

Правя се, че съществувам

весело и увлекателно.

И от малко съм доволна,

радвам се, не протестирам,

но е нежността ми болна,

радостта ми – на умиране,

зло и празно е във мене,

вярата се е стопила.

Много ми е уморено.

Много ми е тъжно, мило.