Старо стихотворение…

Старо стихотворение.
Стара любима дреха.
Аз не съм вече същата,
но откъде се взеха

преспи от пресни спомени,
болки, за час заспали,
а във дланта ми – порив
някого да погали.

Остро и сладко чувство,
без цел, без намерение,
тайно писмо до себе си
в старо стихотворение.