Върви между хората

Върви между хората тъжна, засмяна жена.

Върви между хората, като в гора без пътеки.

След нея пониква внимателна, топла трева,

настръхват гнезда и земята надига се леко.

По тихи дървета, самотни мъгливи скали,

по храсти бодливи, смирено разтворили пръсти,

закачат се нейните весели, пъстри поли,

перата й, люспите, ласките – всичко се пръска,

разсипват се сенки и блясъци. Цяла гора

изгрява, изгаря, оплетена в слънчеви нишки.

Когато окапе последният лъч прецъфтял,

от нея остава единствено зрялото нищо.

1993

леко пипнато сега