Хо хо хорър 5

Той седеше на бюрото в мрак, разсейван единствено от студената светлина на лаптопа. Всеки удар на пръстите му по клавишите звучеше като забиване на пирон в иначе наслоилата се тишина. Спря да пише. Потривайки парещите си очи, той се облегна назад и въздъхна. Ако всичко минеше по план, най-после щеше да се измъкне от капана си.Излялото се от душата му въведение внезапно му заприлича на кофти имитация на Алън Уейк, което мигновено го отказа да продължи в същия дух.Ами да, не съм сигурен какво ме...